Небрежна пустота
лека падаща мъгла
скрита в скута ненадяната халка
оставена в маршрута овехтяла карта
...за какво ли ти е?
Картата е точно в теб
и в малкото пространставо
зад привидна тишина.
О, навярно е дошъл мига,
в който да се отдадеш
на галещия пролетен дъждец
да се сгушиш в одеало
пред камина
да помечтаеш
и да оцениш това, което имаш ти.
Това, че си богат човек
на спомени, мъдрост, опит
и безусловна добрина...:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар