Какво шептят ти те,
когато са далеч от теб
какво разкрива ти реалността,
когато обърнеш гръб на скръбта.
Защо, когато страдаш,
знаеш, че се извисяваш
защо, когато ти е зле
захващаш се като перце
върху крило на птица
и политаш
ти отлиташ.
Разбрал си най-накрая,
че в света всичко е с една страна
една прекрасна долина
окъпана в светлина
една духовна страна за нас
в света.
Страданието не е порок,
то е учител,
дори родител
възпитава малко строго, грубо,
но узнаваш бързо
кой е пътя,
кой е моста,
кой е въглена,
загаснал вътре в нас
в търсене на пътя
всеки един от нас бива
наранен, но не остава непросветен.
Защо отговорите сами изкачат пред нас настрани.
Огледай се за тях,
навярно там ще съм и аз.
Хайде, отпусни се в
мекотата на душата
понеси се в полета на сетивата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар