в съня отшумели
спомени, нрави
в ума доловени
будят ме
вадят в мен
неподозирана добрина
искрена, успокояваща
топлина
като лава залива
изстиналата ми снага
сгрява зачервени скули
проявява непринудена усмивка
стомаха нежно гали
и това невидимо перце
гали аурата с мекота
на малко коте
след дълъг, натоварен ден
изчиства като топъл душ
след навалял те пороен дъжд
и така разперваш ръце,
сякаш си орел
отлитащ към върха
носещ вятъра
и перата си
и мекотата на полета
буди възхищение,
наслада на живота.
Усещаш ли, че си частица
от всичко живо,
от цялата земя,
че си част от безкрайността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар