НА ВАНЯ

Някога в зима като тази
нанизани като гердани
редяхме се в ред
изпитвахме тъга,
че се разделихме с теб
не можехме да си простим,
че ще се разделим завинаги
на таз земя
с потъналата ти в светлина душа.
Ивана, липсваш ни,
но знам, че в този свят
ще има време, когато всеки
ще поеме и ще бъдем
пак едно чисто, бяло
същество.
Обичаме те,
мила моя светлинка!

Размисли по никое време

Днес, докато пътуваме с колата се заформи разговор с баща ми, който ме замисли. А рядко ми се случва това в нашите разговори. Та идеята за това кога една ситуация се разглежда глобално и кога оценяваш, че можеш да говориш само в единствено число, за себе си, за своята гледна точка. И да не обобщаваш от името на всички.
Ние сме едно, но кои сме ние, какви сме и защо точно на важни в Християнския календар празници, усещам, че има част от цялото, която не резонира с любовта...не с тази любов, чиста безусловна....и щом го усещам в близки хора, и щом плача, когато съм с тях вместо да се радвам, значи тази част от мен съществува....Щом ме трогва липсата на уважение, нежеланието да се съобразиш с другия, липсата на радост на това,че виждаш хора, с които не си често. И както е най-лесно за мен - да приема нещата такива, каквито са, си казвам, че явно аз нещо греша в подхода си, че явно не отдавам достатъчно любов, щом усещам тъга,че явно радостта не стига, щом бликват сълзи. Че не мога да направя близък човек щастлив, щастлив извън радостта от материалните неща. Щастлив, че усеща любовта във всяко цвете, красиво утро, тих поток, шарено небе, че усеща болка в страдащо дърво. Има много такива, болни умиращи...много... Горите ни остаряват, не се подновяват, пояси се изсичат....

И щом дошла съм на Земята да поема тази болка и  я излекувам, защо не успявам с тези хора. Защо у тях не будя доверие, защо не искат да се променят. И защо просто не приема избора им и решението да го сторят, когато са готови, когато изпълнят тяхната мисия?! Защо ме боли за тях, а те самите са добре.
И пак съм в началото, че те са добре, а аз не го приемам. Че аспекта от цялото, който резонира в мен буди неприемане. И го споделям, но не се разбира. Явно трябва да мине време, в което да се постарая да усетят прехода, по възможно най-лекия за тях начин, да ги изчакам. Да обикна и този аспект от себе си, да го приема и силно, силно да го облея с Любов.

И някой ден да се радваме заедно на красиви лунни пейзажи, отрупани с плод красиви ниви, и да усещаме заедно топлината в очите на непознатите. Някой ден, но не беше днес този ден.

И знам, че не четете тези редове, но все пак ще напиша, че сте ми много скъпи на сърцето и винаги, винаги съм до вас, дори когато не го разбирате, дори, когато съм далеч. Обичам ви.

Нощ красива

Когато усмихнеш се,
а сърцето те погали
и шепне ти красиви
ритуали,
ефирни пеперудени крила
довяват хлад,
приятен романтичен прах
посипва аурата ти с брокат,
сияеш като пътеводна светлина
излъчваш топла, топла, топла
сгряваща сърцето красота.
Завиваш цялата Земя
с одеалото на любовта.
Макар и да е зимна нощ,
усеща се като
топъл летен бряг
носещ аромата на вода.
Чиста, отпускаща
събужда в теб мечта.
Отпиваш греяно червено вино,
а портокаловите  кори
те връщат на брега,
където пъстър "Май Тай"
се сервираше за теб безкрай
нежни рок балади
изпяти  от Дейвид Ковърдейл
правеха нощта миг,
утрото незабравимо,
а спомена  незаличим.
Сега заспивам,
отпускам тялото си в нощта,
защото близо е брега,
в кутията със спомени в ума.

Аз ли съм това?

Мъдър лъч, но без дъга
падащ дъжд, но без крила
усмихната земя,
влюбена жена
огромна сгряваща вълна
черна плодородна нива,
в нея слънцето рисува
ален див пейзаж
залязващ тъмно
виолетов бряг.
Едно момиче стои до него
и мислено си сее слънчогледи.
Дълбоко в нейната душа,
тя е проводника на светлина.
Огрява цялата земя с лечебна
бяла светлина.
Лекува с ангелски слова
излъчени с усмивка над града.
Прегръщам те сега,
момичето от ангелска земя.

Там ли си?

Още не зная,
но искам да разгадая
къде е скрит кибрит,
къде да го открия,
да запаля клечка и разкрия
красотата в теб
мой любим учителю,
седни до мен,
послушай мелодията
на душата, искам да се слея с нея
Помогни ми да запея
това, което знам
нека то напусне моя храм
нека се разпръсне в света
и слее се с облака на любовта.
Екслпозия красива,
роматична нежна рима
розови листенца
ще залеят майката Земя
Ще Я обргърнат в аромат на
лавандула, роза  и ела.
Небесно чиста,
кристално бистра
Божествено красива
е новата моя душа,
ангелска силна светлина
залива света.
Част сме от тази
красива мечта
прекланям сме пред теб
Учителю дошъл при нас
разкриващ нов за нас
Божествен танц.

История за МЕЧО

Когато ручеят шепти
спри до него, поседни
напява красива мелодия за сетивата
разкрива тишина,
галеща сърцето новина.
Разказва приказка за вечността
припомня ти забравени в теб лица
обливат се с любов
галят ти сърцето
събуждат го от дълъг сън
малкото мече пораства,
излиза от пещерата след дългия си сън.
И новата реалност обгръща го с безтегловност.
Тромаво е, но стъпва леко
по земята, не гази, а пази всяко зелено същество
в гората, всяка тревичка, всяка папрат,
всяка узряла малинка,
всяка скрила се под хвойната боровинка.
То (мечето) е леко,
разхожда се с благост,
попива всяка гледка,
за първи път се наслаждава.
на това, което Е.
Съвършен свят,
съвършена хармония,
съвършена тишина,
съвършена любовна пустота,
съвършена нова земя
тук сега.
Приятелю, и ако в теб се крие
това малко красиво мече,
освободи го, нека го прегърна.
Искам да събудя много пухкави сърца,
с които да излекувам майката Земя.

ОБЕЩАВАМ

Сгънати в плик мечти
завещани с картичка надежди
събрани от моя труд пари
отложени във времето
забравени от мен самата.

Обещавам си,
когато се събудя с теб
да съм друга
да бъда аз
да не ме вълнува колко е часа
къде съм, закъснявам ли, а ако - не ще успея ли на време.
Обещавам си, когато се събудя
да съм независима от времето
може би има един часовник,
който ще поглеждам,
който ще запазя
той ще си остане в сърцето.
И когато се събудя
ще отворя очите си
и ще погледна
навън към любимата си земя,
ще я погаля със сърце
ще се насладя на чистотата
на ангелски гласчета
малки грейнали сърнета
бягащи катерички
весели играещи деца
с лъчите светлина
нежни перлени цветя,
излъчващи дъх на пролетта.
Обещавам си, когато се събудя
да тичам боса до полуда
да се къпя в росата
и тревата
да се търкалям по земята.
Обещавам, когато се събудя
и огледам се в теб
да бъда пак на пет!

Свят за Теб

Подреждам мислите си
изчиствам съзнанието си
отварям сетивата си
отключвам сърцето си
приемам любовта ти
приветствам мъдростта ти
поздравявам духа ти,
дошъл тук сега.
Вслушвам се в гласа му
нашепва ми това,
което ме  очаква,
това, което ще се случи
Благодаря му
притихнала към себе си
смирена, окрилена, защитена
Благословена
Всяка следваща следа
оставена след мен
е дар към теб.
Приеми Го в тишина...

ДЕН

Ден, пълен с любов ще си създам
ден пълен с наслада
ден, в който ще докосна
всяко срещнато сърце с усмивка
ден, в който ще бъда себе си без задръжка
ден като последен ще бъде изживян,
за да стартирам новия
без частичка свян.
Ще полетя на гребена
на моята вълна
и дори да не задържа
ще продължа напред
към следващия звезден самолет.
Пространството пълно е със светлинки
и щом докоснем се ще ни озари
безкрайна силна светлина
генерирана от нашите сърца.
Докосвам и теб с любовта!

Щастие

И ако зората слее се със земята
облаците с полята
усмивката с очите
сърцето с душата
тялото с ума...
ще грейне силно слънце
в нашите земи.
Топъл вятър
влажен пясък
пенливо отпускащо море...
малиново розе...
Искрено лице
Божествена Енергия
лазурна светлина.
Тази гледка отключва
спомена за любовта.

За Вас, мои деца

http://www.youtube.com/v/5pN-8zR43-0?autohide=1&version=3&showinfo=1&attribution_tag=J9hUR0S4ZFig91TT7Qei7A&autoplay=1&autohide=1&feature=share


Прибирах се към нас, вървях и заравях обувките си в падналите есенни листа по улиците. Беше тъмно, спрях, за да изчакам колите и да пресека и тогава се появи То. Дете на около 7-8 години. Буташе детска количка пълна с чували събиран боклук и кашони. Лишено от своите права, от знание, че има друга страна на света, че има и друг по-различен път за него.  Стана ми тъжно за него, за това че от малко е поело този път и вероятността да помисли, че има възможност да живее по-друг начин (нормално) може и да не достигне до него....
Този стих е за всички деца, потънали в тъмнина.....Нека изпратим лъч светлина към тях сега!

Брега бе далеч,
ще успея ли да го достигна?
Ти бе с мен
ще успеем ли да се обединим
да преплуваме с ума до другия край,
да обходим и опознаем
цялото си същество,
да се центрираме
в най-доброто, което сме
най-искрящата вълна
да изпълни чрез мен света.
Да достигне всяко бедстващо дете
и дари го с криле,
за да полети над смрадта,
калта, тинята, в която някой го зарови.
Да прогледне и се вдъхнови
от красотата над бита му.
Да си повярва и поиска да го промени
да изплува само от блатните води.
Бог да го благослови
и така да протече
верижна реакция
и калта постепенно
се превърне в плодородна нова земя,
от която да разцъфтят като цветя
всички тези деца.
Силна молитва отправям за тях сега.
Бог да ги дари с много любов и светлина.

Забравени лица

Не се опитвай да разтълкуваш
всичко, което ти поднася ума.
Той е ловък и подвежда
лесно сетивата.
Най-добре е, ако се научиш
да следваш зова на душата.
Да се научиш да го различаваш
е момента, който те дели
от съвършенство.
Омайваща прекрасна топлина
ще те зарежда
и вдъхновява
и ще те извисява.
Ще се чувстваш окрилен, спасен
от твоите негативни мисли,
твоите предишни страхове,
сенки,
забравени отдавна лица
дори може да се появят
до теб.
И ако събудят пак гнева,
облей ги с любовта
извираща от теб.
Прости си, че са все още
част от мисълта ти
дори и рядко провокират
неприятно чувство в теб.
Нормално, преминаваш
към нов свят,
това е изпитание за теб.
За това дали си готов
да се разделиш с досегашната среда
и преминеш към по-висока
вибрационна честота.
Замисли се, ако някога
почувстваш се така.
Не унивай, не се депресирай.
Зарадвай се и благодари.
Усмихни се и продължи.
Аз съм с теб!

Игра на мисълта

Красива струяща светлина
облива и изпълва ме сега.
Пренасям се в свят изпълнен с любов,
в който усещам мекота,
галеща, вълшебна, свежа чистота
изпълваща духа.
Вървя по път сред поле
от уханни рози.
Въздуха е наситен с аромата,
безкрайно тихо и спокойно е.
протягам ръка и се сгушвам в цвета,
сливам се с  него и ставаме едно.
Вибрираме с еднаква честота.
После бавно лягам, за да усетя
енергията на земята
и се слея с нея,
и се размия
окъпана от слънчева Божествена светлина.
Усещам как всички сме едно,
нежна музика изпълва цялото ми същество.
Наслаждавам се на мига
и го споделям с теб.
Харева ли ти песента?
А какво нарисува твоята душа?
Сподели го, ще се радвам да те чуя! :)

НОВ ДЕН! :)

Сякаш някога бе скала,
а оставаш безмълвен сега.
Посипани с прах мечти,
заринати със сол
стари, неизлекувани рани.
Одрана е душата,
обрана е снагата,
прибрана в кърпичка сълзата.
Сега с усмивка
се обръщаш назад,
с ирония поглеждаш преживяното
и напълно обезоражен
вървиш напред.
Няма го страха -
разбра, че е излишен.
Нямаш очаквания -
научи, че те задължават
и събарят емоцията най-накрая,
точно преди да видиш резултата.
И разбра, че това, което вибрира
на твоята вълна понякога се губи,
но щом се върне
и го уловиш отново
насладата, която носи
е неописуемо по-силна от преди.
И не го мисли,
просто отмини напред,
сякаш е първия час
от новия ден.

РИСУВАМ ТЕ С ОЧИ

Кръстосват се следи
сливат се две съдби.
Влюбени души
отдали се на чувство,
изпълнено с покой,
рисуват вълнуващ
златист порой
с ангелска небесна светлина.
Господи,
колко силна усещам любовта
и двете ми ръце силно я понасят
така красиво я разнасят
"заразяват" всичко живо
инжектират и обливат със светлина
Божествена нова земя
Божествена силна вълна от светлина
златни снежинки
засипват зората
и там в гората
сме с теб,
за да посрещнем новия век,
за да се пренесем в онзи друг свят,
за който до скоро
само четях в захлас.
О, момиче диво
тичай лудо по брега
сега,
приветствай всяка падаща
нова капчица роса
върху мъха
над камъните
проправящи път водата,
очертаващи брега на реката в гората.
Кристални малки сфери
блестящи диаманти
ангелски усмихнати таланти
дочувам,
 надигат вик,
гмурват се в новия ми мир.
Допускам ги с отворени ръце,
затварям ги и отвеждам точно пред сърцето.
Запазвам ги с любов в него,
и споделям пред света широко.
Дойдохте на земята сега,
за да изпитате радостта
 и пренесете любовта
високо над света
човешки, материален,
светски.
Новата земя е по-хубава
от най-красивата илюзия,
която очертава мисълта.
Ще ви напътствам,
и издигна по-високо.
Затоплете се с наслада,
нахранете се с обич
настанете се удобно в тялото си,
бъдете проводник на любовта
тогава ще поема аз,
ще ви издигна,
ще ви поведа
към светлината,
ще се слеем с топлината
кристална ще е следващата фаза
на пътешетвието ни.

КРАСОТА

Бъди добра,
каквато прави те любовта.
Безбройни ангелски лица
събират в теб
красив миг
и събуждат инстинкт,
за това, което е,
за това, което си
и какво ще привлечеш до теб
навярно е разбрано
поискано, неразгадано от ума.
Хайде, пусни се
по гребена на вълната,
загреби красотата на момента
пренеси експеримента
в теб.
Отдай му се с финес
и се изпълни с наслада.
Раздай красотата,
извираща от теб
на света слял се с теб. :)

А ти вярваш ли в любовта?

Вярвам в онова,
което ми диктува съвестта
и щом обърна се към теб
мой любим доскорешен портрет
ще те харесам такъв, какъвто си.
Без промяна и напудрени мечти,
подчертани илюзии,
въображаеми герои,
и сцени в театър режисиран,
от кого ли?
Да, радвам се, че ти си режисьор,
и движиш се в света реален,
не театрален.
Където куклите са много
и това е меко казано
цирк,
но остави, всеки да се понесе
с кораба на своята мечта
и изживее пътя си
в синхрон с любовта.

22:22

Здравейте, мои прекрасни приятели!
За първи път си позволявам да пиша текст към мой стих, защото те са достатъчно красиви, за да ги съпътства и нещо от мен. Но тук историята беше много интересна. Снощи, докато вървях към нас и приключвах разговор по телефона, погледнах към часовника, беше 22.22ч. И тогава просто започнах да пиша, нещо, което ми идваше като готови думи. Нямах химикал, прекалено бързо изхвърчах от нас след смяната на чантите и съответно е останал у дома. Записвах на телефона. И понеже вървях, а беше много тихо при най-малък шум се улавях, че съм в състояние на медитация, не бях тук и през цялото време усещах някого близо до себе си. Дори в ресторанта постоянно се обръщах, мислех, че някой ми стой зад гърба, но не беше поне от този свят. Та така се появиха тези думи. Не разбирам за сега голяма част от написаното, но знам,че е важно и за това го споделям. За някой то е важно, дано стигне до него! Който и да си, прегръщам те!








Вълшебно число
пред теб се разкрива
и друг свят ти се открива.
Усети кога
духа вътре в теб проговаря
и носи за теб нова отвара.
Почувствай кога елексира
за теб ще бъде поднесен с букет.
Нека всички тела се синхронизират
на една вълна
нека нежността пренесе се на върха
към твоя личен свят,
на който съм и аз
и остави те в плен
да бъдеш поне за ден
защитен от теб и твоите слова.
Мисли преди да посегнеш
към онова, което диктува ти сърцето.
Дали наистина е зов на сърчицето
на твоето истинско съкровено аз.
Обичай го както аз

ЗЛАТЕН ДЪЖД

Дървото на суетата
 разчупва в теб ръждата.
Чувстваш се освободен,
смирен
изпълнен с ентусиазъм
ненаранен.
Усмихваш  се, политаш
разтваряш криле
залиташ
към нова непозната светлина
събрала за теб
в лъча
безкраен, неограничен ресурс
жадувана, необятна нова страна.
Хайде, осмели се,
бъди част от нея
сега.

СЛЪНЧЕВ СТИХ

Падащ лъч,
небесна тишина
нестихваща любовна пустота
красива разперена мъгла
и кръг от ангелски сърца
докосвам те с очи, златен лъч
вплитам се в теб
с отпускащи коси
оставям вятъра да ги подреди.
Нека реят се на воля
и почувстват как
и последната прашинка
на умора се разлита
и полита назад
в обратната посока
на спускащата се струя
топлина.
Тялото остава все така
полупрозрачно в мига
на уловен слънчев лъч
и там издишаш изпаднала
в транс
молитвата е силна
идваща дълоко от сърцето
и времето се промени
внезапно застудя
задуха силен дъжд
изми, изчисти онова,
забравено от мен
ненужно в новото ми амплоа
и отлетя
и дъждът отмина.
Сега покоят ме застигна.
Обичам те мое лично царство,
бликащо от емоции
като сезони,
въплътили небесните простори.

АНГЕЛСКИ СЪРЦА

Ангелски сърца
блъскат се като стрела
вплитат се като
 нежна пълзяща тубероза
в ума
в очите ми отново
аз искря
докосвам те с добрина
усмихвам се сега
покланям се и пак
унасям се в луд танц
красив изящен валс
прелюдия към нов романс
вълни на щастие преливат
и се сливат с нас.

ПЪТЕШЕСТВИЕ С БОИ

Гмурваш се дълбоко
в езеро широко
вълшебно чиста
небесно синя
лунно перлена
пречистваща вода.
Омайващо красиво
искрена вълна
на щастие облива те
и се спускаш надълбоко
 навътре
усещаш лекотата,
която донася ти водата
и там навътре, дълбоко
далече от брега
съзираш прекрасна светлина
осветява всичко, което е
което си
къпеш се и сливаш се с любовта.
С твоята най-съкровена отдавнаша мечта.
А сега
огледай се около теб.
Да! Фокусирай се встрани
това е твоя свят.
Как изглежда,
има ли вълни,
а планини.
Равен ли е склона към целта,
или може би катериш в този миг върха.
Приятелю, радвам се,
че се потопи в моята игра
и стана част
моя вътрешен свят.
Нека изпълнен е с наслада
пътя по земята. :)

АНГЕЛСКИ ГЛАС

Ангелски кристален глас
нашепва тихо в захлас:
 почувствай любовта
на истинския твой дух
позволи и, приеми я
нека те залее
нека те загрее,
нека те обгърне
позволии да те гали
слушай гласа, той нашепва тихо:
избери посока без мечти
отпусни се, довери се
нека да те водя
на където и да тръгнеш
ще успееш.
Вслушай се в сетивата
долови реката от силна светлина
това за мен е постигане на целта,
сливане с духа.

ЕДНО СМЕ

 Слънчево, прекрасно утро
насищащо, зареждащо, чисто
любовна вълна залива ме
с добрина
усмихвам се към рая
поемам към безкрая
очакват ме милион съдби
ще ги променя щом мигна с очи
доброто е заразно
щастието необятно,
желанието да го споделя
ме води надалеч към теб.
Прегръщам те с усмивка
в миг насищаме се с любовта,
сливаме се с нежността
ангелски чаровен глас
затихва в миг със нас
красив безкраен свят
създаваме си между нас.

ТИШИНА

Илюзии, мечти, копнежи
освобождават съзнанието ми,
отпадат.
Сътворява се реалност нова
като самодива
движа се напред в гората
осъзнавам въздуха
насищаш сетивата.
Росно е, вали,
нека измие старите мечти.
Изпълвам се с аромата на влажната гора
красиво е, ръми
нежна малка костенурка
сред тревата се клатушка
като ангелски сълзи
капките се стичат по малката коруба
и звука пленява с простота
хармония, бистрота изпълваща духа.
Невидим падащ лъч
се рзпилява, осветява всичко
озарява.

МАГИЯ

Вървиш отново без следа
докосваш ме, а след теб
остава тишина
целувам те,
докосвам те с любовта
улавям в теб една вълна
прохладна свежа струя светлина
отново сляхме се с една душа
познах се в теб,
открих, че онова, което знам
е в моя малък храм
и връзката е цяла,
дори е сляла желанията в едно.
О, прекрасно светло същество
слънчев ангел мой
не се безпокой
силата да създаваш е у теб
обичай и цени доборото в съществото
бликащо любов  с Теб.

ТАНЦ

Ако почувстваш се сама,
спомни си любовта
да пламти и разцъфтява
малка пъпчица в букет
събрана,
разпилява уханен аромат
на нежен розов храст
перлена красива светлина
прониква и изпълва те
с наслада тук сега, усмихва те и засиява.
Цялата блестиш
танцуваш
девойко, ти искриш
разпръскваш красота,
изпълваш въздуха с доброта.

Вселена II

Любима моя,
остани
спри до мен
не говори.
Нека бъдем пак едно
Нека слеем се в едно
Нека усетим нежността
Нека почувстваме вечността.
Знаеш ли, сега,
когато съм далеч от теб
съм малък неземен човек
изпитах вина,
за това че бе сама
оставена да се оправи
с множество прегради
издигнати от мен.
Дали възможно е сега
да бъда твоята съдба
родена от безкрая
почувствала разкая
и безкрайно огорчен
да легна там до мен с мен
и да изкупя онова,
което причиних ти с ума
фатално наранен,
безбрежно опетнен.
Нима посмях да сторя
онова, което нарани
твоята душа.
Прости ми, мила
и  бъди мит.
Нека за напред да
продължа на там, където
ще успея, да проумея
важното за мен СЕГА
Нека любовта закриля
те в мига.
Обичам те, бъди
прекрасна фея без крила,
която сбъдна онова,
което с мене не успя :)

БЕЗГРАНИЧНО

В безкрайно щастие летя,

изпитвам въздуха на същността
невидим и неопитомен
безкраен, неограничен.
Засмуквам с уста
гмурвам се във вечността
красива светлина
безкрайна пухкава вълна
изобилна, разпръскваща се светлина
отдадена в нашите тела
превърнали се и те в светлина,
част от безгранична тишина.

Любов

Има прекрасен райски кът за Теб
в Теб!
Огледай се около теб
и надникни отвътре,
където твоето специално място
е неземно, единствено,
чудесно.
Изпълнено с любов,
красива гледка и живот
безметежен, нелинеен.
Свободен, без прегради,
изобилен с изненади.
Една след друга по-приятни.
Пожънати резултати,
на вдъхновени цитати.
Преливаща мъдрост,
съхранена младост,
чута молитва,
нежна, нежна въздишка,
красива усмивка
и спирка тук,
за да осъзная мига
и запечатам в сърцето си любовта.
Обичам Те,
бъди творец на твоя нов
прекрасен кът
в Теб!

НЕБЕСНО - СИНЬО

Аз изпитвам любовта
видях как първо бях
малък ембрион
на червен фон,
обвит в балон като плацента,
след това разцъфтя като лале,
алено-червено,
нещо го засмука
по-напред, нагоре
и той- балона - цвете
беше част от танц
на влюбени души
феерични, нежни
в червено-оранжеви одежди.
Много, много любов отдаваха,
бяха в екстаз.
После цветето-лале
се превъплъти в нежна
синьо-лилава ефирна фея
много трептяща,
полупрозрачна.
И пак онзи влюбен танц
засмука енергията и
ме спусна през сноп от
синьо-жълта-зелена светлина.
Изведнъж изгря кристално
бяла-жълта светлина
и изпитах  любовта.
Много силно при това.
Трудно е  да се побере в
едно човешко мъничко сърце.
Обичам те светлина любима,
мила.
Моя истинска закрила.
Прегръщам те,
и разпръсквам с любовта,
излъчена от моята душа.

ОРАНЖЕВО

Нежно влюбено коте,
заспало върху дюшека на топло.
В камина оранжев пламък гори,
а аз засвирвам с китара в зори.
Мелодия тиха, едва доловима
привлича в захлас моя вътрешен глас.
Чувствам се цяла,
посрещам утрото с вяра,
че мелодията на днешния ден
ще излъчва любовта на моите слова.
Поемам на изток към брега,
размивам се в пясъка като вълна,
вливам се в кристално
чиста вода
не чувствам прегради
виждам само пътеки,
по които да продължа
с наслада и усмивка деня.

ТИ ЛИ СИ ТОВА?

Цъфнали поля
мирис на трева
изкуството е в моите сетива.
Ухаещ бряг
и безкраен малък свят
сгушен в сърце с личице
невинно, искрено.
Противно
на всеобщата нагласа,
че нещата случват се
по план
видян преди да бъда теб
далеч в един различен век
обещах да бъда тук
с теб.
Докосвам те с ръка
обгръщам с нежността
изпитвам точно онова,
което мислех, че е невъзможно.
Цялото небе да побера в едно сърце
и то да бъде
толкова свободно,
колкото му е възможно,
колкото поиска,
така че с една усмивка
да изстиска любовта
разпръсне я с крила
и пренася у дома!

МИСЪЛТА

Потъваш в мъгла,
не чуваш гласа,
който крещи
високо скача и залагя
срещу теб
отчаяно моли,
безпомощно рови
в калта,
подава различни сигнали,
само остава да го чуеш.
Хей, заслушай се!
Чуваш ли?
А искаш ли, опитваш ли!?
Моля те, спри
и помисли.
Какво правиш ти,
защо загърбваш детското у теб
и всеки нов копнеж
ти вдъхва вяра,
в нещо, което те отчуждава
 от теб,
твоят вътрешен свят,
потънал в прах,
издишаш гняв.
Хайде, изтръскай старата греда
и нека новата треска,
която появи се,
се заглади с любовна светлина,
се заглади с истинска искра
преливаща, извираща в сърцето.
Замисли се, че красивият
нов твой свят е в теб
и всеки час прекаран с мисълта
те доближава до целта,
разкрива същността,
открива ти реалността,
но гледката е друга,
изглежда познато,
пробужда вечността,
мъничък нов човек.

НОВ СВЯТ

Погалвам те с мекота
и бликва в мен сълза
пречиства погледа
със сила идваща от вечността.
Като за първи път отново
долавям човечността
и това, че всеки докоснал се до мен
усилва енергията и полето
излъчено от нашите тела
създава безкрайна тишина
невидима страна
на нашата земя
спокоен свят
граден с любов
и вяра в онзи друг живот,
който сме способни да живеем
да изпитваме безкрайна нежност,
мека галеща вълна
израз на красива топлина
зарежда ни със сила,
защото най-доброто в нас
създава нов прекрасен свят.

Помниш ли кога посрещна утрото
в новата земя
слънце в наситени нюанси
искряща синьо-жълта светлина,
която прелива в червена.
Много силна е, сякаш
невидима от теб до сега.
Не е ли пречистваща красива
почувства ли се като прероден?
Като част от нов прекрасен ден
нов прекрасен свят
сътворен в нас. 

РЕКА

Нежност теб достига
засилва се и пулсира
красиво голо тяло
от емоция  въплътено
решено да изпита
всичко онова,
което преди не успя.
Дойде отново тук
в света на хиляди слепци,
за да освети покоя
и разтърси небосвода
с онази мъничка искра,
която движи всички в света,
който заедно споделят.
Родени с покоя
и изпитали пороя
от множество различни
ситуации с хора
срещнати по склона на дъгата
така, че слънцето да бъде
украсено според чара
на конкретната особа.
Важно е, че пътешествието ти
е цветно.
Всяка частица в теб трепти
и всяка нова надпревара
породена от безкрая
те изправя пред истина една
живота е една река
и всяка среща по брега
те възродява и обогатява
и когато останеш
такъв, какъвто тръгна
истински, лъчезарен,
изпълнен с доброта
и желание за безброй добри дела,
породени от любовта,
когото и да срещнеш,
каквото и да чуеш,
ще си щастлив, че все пак
остана "Ти "
и продължи да плуваш
с лекота
без очакване
на края на твоята игра.

ИЛЮЗИЯ

Илюзия ли бе това,
че живя живота досега
без да отрониш
и една сълза
за преградите по пътя,
които издигна в ума.
Движиш се,
а блъскаш се в стена
невидима и спираща дъха
безмълвен застиваш
пред мига
оставил сладък вкус
на куркума
поръсена в мляко
затоплено с уста
и нежността
излъчена от топлите тела
удоволствие описано в цвят
на топъл кремав шоколад
събужда порив към един
угаснал свят
умрял, но незабравен,
загърбен, но незабравен
преживян и надживян.
Емоция поръсена с прах
и мирис на отминал крах.
Спокойно е сега,
когато се обърна,
виждам, че вратата е разкрита,
преградата изтрита,
а всичко в мен е жадувано просторно
притихнало
свободно.

ИЗГРЕВ

Нека всеки посрещне изгрева в себе си
такъв, какъвто го харесва
такъв, какъвто го прави щастлив
влюбен
пълноценен
раздаващ се
всепоглъщащ
озаряващ
обновяващ
истински твой изгрев в теб
за теб.

БЪДИ ТОВА, КОЕТО СИ

Защо изплуваш в съзнанието ми
неродена моя реалност.
Все още стаена
потопена в светлинната пътека,
покрита с изсъхнали листа.
Опадали спомени
преродени пориви
настръхнали мечти,
сплетени, сплотени
сякаш със страх
да се отскубят
и забравят онази стара грешка,
която те научи,
че копнежа,
избора да бъдеш
ти е осеян с множество скали
забити в пътя,
довел те тук
защо не се отпуснеш и не плуваш ти
в океан дълбок.
Нагази ти и щом не се удави
навярно дошло е време
да загребеш
с пълни шепи
от водата.
И да, навярно
плуваш не в блато,
а в своите води.
Обичай се
Бъди!

ВИК

Днес, сега,
когато се будя в залеза
на вечността,
докосната от тишина,
безкрайна тъмно синя
мъничка вълна
трепти у мен
спокойно удря се
и слива се с любовта
към всичко онова,
което нарисувах по пътя си
със сърцето.
И поглеждайки към теб
виждам красотата на света,
която генерирах, акумулирах
синтезирах и пречупих
в моята душа,
така, че да отразя света
такъв, какъвто е.
Красив, изпълнен със светлина
нежна топлина
вик на човечността
свежест, лъхаща от личността
малки, но безбройни тела
обединени от любовта
щастливи, че са тук сега.

МЕЧТА II

Помниш ли, когато видя сбъдната си мечта
във вечността
изпълнена с покой.
Красива, тиха нежност
се надига в теб.
Нежно завладява те,
с любов изпълва те
като вода съживява те,
като слънце засиява те
измива лекичко калта,
утаила се след пороите от излишни чувства
измива всичко и оставя само
уроците научени за вечността,
свързали те с любовта,
която те заля
и погали с мекота.
Размиваш се,
губиш се,
и открояваш се
по пътя към една мечта

В ТЕБ II

                                                                                     
Прекрасно е, когато
оставиш мислите си на брега
и се влееш в тишината,
която морето ти дарява
сякаш разпилява
натрупаните в теб мечти,
изчиства мисълта
без следа
за прекрасните неща, с които нарушаваш
целостта си
подхранвайки ги в теб,
поддавайки се на илюзии - 
за какво?
Отпусни се
наслади се
остави мелодията в теб
да проговори
и те води
почувствай лекотата на вълната...
Харесва ли ти тишината
на душата?

КАТО МРАВКА

Някога преди лета
на поляна в мравуняк
живеела една малка,
черна неуморна мравка
със забрадка
посрещала изгрева с усмивка
и изпращала залеза с честитка.
Изпитвала задоволство от труда
и винаги била
нахилена и упорита
в ролята и мнима
и колкото и малка да изглежда
способна била да пренесе
хиляди неща, да построи
дворец в пръста
и ако някой го събори,
готова е да се бори
и издигне го отново
без умора ще се труди
и на упоритост ще те учи
и дори да се опиташ да я стъпчеш,
тя ще се изправи и ще те забрави,
ще продължи напред по пътя
и ще изпълнява ролята си мнима.

ЗА ВАНЯ

А беше толкова отдавна,
когато мрака отстъпи
пред зората.
Когато плача сля се в тишината
очите ти дълбоки
искряха в светлината
букета от красиви рози
цъфтеше
сред водопада от копнежи
разпръкваше ги от сърцето
извираха с любов
и кристална светлина
обливаше покоя.
Хей, помниш ли?
Прекрасен бе мига,
който припомни ми
времето, в което бях преди
да дойда тук,
липсваш ми,
знаеш ли
обичам те
и всеки ден съм с теб
и мисълта, че си добре там където си
ми е утеха
води ме към висоти
и показва ми безкрая.
Знаеш ли, обичам те
и там, където си
бъди щастлива
макар и само светлина в безкрая!

ЩАСТЛИВ ЛИ СИ?

Хей мъниче, изправи се
излез навън,
разведри се
протегни ръка
към прекрасната зора
улови мига на покой
и зараждащ се порой
от красиви мисли
въплътени под
красивата зора
сочно, наситено зелено
сламено и кадифено
оранжево червено
тюркоазено неопределено
преливащо във вишнево червено
и така се сливат в забрава
цветовете в зората
полюбувай й се,
поеми енергията
и се зареди
с нови сили и мечти!

ОТНАЧАЛО

И когато се върнеш на брега
далеч от онзи свой проблем
недей да бъдеш сам
в избора, когато
оставят ти такъв.
Усмихни се и бъди
създател
бъди новатор
инициатор,
бъди творец
на свой коплет от песен
за живота ти безцветен.
Боите и четката са в теб
хвани я, и придай му цвят
насити го в нюанс,
който ще те озарява
разведрява, и придава смисъл,
на това, което си ти!

ДЪЖД, РОСА, ГОРА

Виж света прекрасен
през очите на жена,
озовала се в борова гора
дъх прекрасен носи се от нея
влажен, свеж
като пролетен дъждец.
Чуй капките роса,
стичащи се от листа зелени.
Усети ги по косите си стаени.
Почувствай ги по кожата си нежна,
да се стичат
и оставят свежо чувство на покой.
Разхождаш се и виждаш своя блян
вода небесно тиха, чиста
отразява твоята светлина,
потапяш се в нея,
отпускаш се и я зовеш-
любовта в теб.
Понася те и разкрива друг живот
приказен, божествен, нов.

НАПРЕД

Без посока,
но с идея в главата
случват се нещата.
Стоя и се колебая
дали нормално е това,
което случва се сега.
Дали хода на живота
може да се промени,
променяйки се аз,
и променяйки се
не се ли отдалечавам от
онова познато старо, обичано
и новото, мечтаното,
когато случи се
и раздели ме с любими хора,
много близки
е като цена, която плащам
за напредъка си
или е дар, който ми помага и освобождава място
прави път,
показва, че дошло е време
колелото да се завърти
и обкръжението да се промени
когато нагласата е друга
и ситуацията осъзната
преживяна
е лесно да се разшириш
и да заявиш,
че си такъв и въпреки промените по пътя,
които преживя,
сега отново има в очите ти искра.
Върви, не се отчавай
и не се обръщай пак назад
към минало, което свърши,
живей така,
както ти диктува съвеста,
и щом в мир си с нея
запази скоростта,
тя съответства й сега.

ВЪЛШЕБЕН СВЯТ

Безкраен бе денят,
когато нашите слова
отекнаха в стая
нарисувана с мисъл,
сътворена от теб и мен.
Озовахме се в нея
и всеки ден се спирам там,
за да се слея с твоята душа.
Мигът вълшебен е,
вълшебникът е
моето и твоето поле
и нека да го задържим там в безкрая, високо
с любовта си,
където пространството е наше.
Обичам те и не мечтая,
защото мечтата част от мен е
в безкрая на моето и твоето сърце.

ЗЕМЯ II

Обичам те моя слънчева земя
обичам те, както никога до сега
слях се с теб сега
изпитах радостта
от това да съм естествена
без да бъда друга,
очаквана от теб.
Красиво е усещането,
че сме на една вълна,
че заедно се носим по брега
окъпани от светлина
с усмивки на лица
красива светлина
отразяват жадните тела
много топлина
освежаваща прохлада
излъчват може би сега.
Невидими са истинските чувства,
но очите никога не крият
любовта към прекрасното за теб сега
отдавам му се от сърце
като мъничко дете
наивно вярвам, че
за теб превърнала се бих в поет.

УСМИВКА II

Прегръщам силно те сега,
защото в мен е любовта.
Отново засия моята душа
до теб
прекрасно слънце,
няма нищо по-красиво от това
за моята душа,
когато любовта улавя танца в мига
на емоция преплетена с ноти
съживена от китара
с нежен, тих гласец
талантлив щурец
събира хор,
когато в лятна нощ
в градината сред праскови и лавандула
грейва аромат
и подава знак
неонови светулки
да се включат с балет
в среднощния концерт.
Да завършат пъстротата,
на която способна е душата
да се наслади.
Прегръщам миговете като този,
който споделих,
защото с приятелите любовта се превръща
в игра и редене на слова,
изпълнени с доброта, нежност, тишина.
Галят нежно всички сетива.
Усмихвам се сега
за Теб!

СЪБУДИ СЕ

Пъстър кръгъл небосвод
сгушен слон с хобот
в джунгла дива нереална
космична и забавна
весел дъжд роси
внезапно идваш ти
възраждаш се отново
с нови сили
и безброй следи
останали след теб по пътя по земята.
Цъфнаха полята
и теменужките красиви
разпериха се като пеперуди
омагьосаха с аромата си
гората,
в миг Мецана заяви:
"Вкусен мед ще хапвам до зори"
пчелички неуморни помогнаха и
и сега няма по-доволен на света
от теб
мой малък, но красив човек!

НЕЖНОСТ И ТЪГА

Нежна, мъничка сълза
нашепва тихо "с мен ела"
отронва се и пада
в мига, когато
решавам да изчакам,
да покажа нежност без да плача
а да засияя
с усмивка
влюбена в теб
сякаш мога се скрия
и да спра да те рисувам с поглед,
когато чуя нежния ти глас
да нашепва мили думи
в екстаз.
Спри и докосни нежни, влюбени очи
огледай се в тях
пламъче гори с мънички искри
разпалваш го, нали?

БЕЗ ИМЕ

Водата в извора понася
безбройни цъфнали неволи
уморили се от своя път
без дори за миг да спрат
устрема си и желанието да са те
единствени крале
на кралство необятно
непознато, неразбрано.
Епична роля имат те
крилат делфин и елф мним
партнират им в сюжета
еднакво интересен за героя и за песа
подпрял глава върху скръстени крака.
В очакване на подаяние - залък хляб
или колбас навит като рулце
и поръсен с масълце.
Ех, мечти разнасяш ти
ручейче вълшебно
без умора сред цъфнали поля
еднакво си, а отражението ти
за всеки е различно
вълшебно и обикновено
истинско и приказно
трагично и епично.
Ситуацията е такава,
че когато някой трябва да се стяга
и намира начин да избяга
друг остава в тинята,
до чистата, кристална, ледена вода
и той (другият) затъва в тинята
без да се спаси
с вярата, че отражението му
насреща ще се случи някой ден...
но кога ще се събуди от дълбокия си сън
и поеме отговорност за случващото се в момента?

ЗА ТЕБ!

Прелива залеза в нощта
остана ти сама с мисълта
откриваща прекрасна гледка в теб.
Дъхави смокини
разтичащи се
върху ефирно тяло
обвито с шоколад
бял и сладък.
Отпиваш от малиново розе
газирано и меко като аромат
от пъстър елексир, сплел се в косите
и оставил базата от цветове, кашмир и амбра
да напомнят за мига
прекрасни срещи край брега,
с които лятото дари ни
усмивката изплува пак в мен...и
изпълни ме с радост, защото
лятото е в нас,
и слънчевите дни са толкова приятни
всеки миг, прекаран с теб
мой единствен истински портрет!

МЪГЛА

Вървя напред и въпреки мъглата
пропила с влага пътя ми,
те виждам ясно.
В пространството до мен си.
Осветяваш силно,
много силно,
усещам любовта, извираща
от Теб,
така красиво я раздаваш
с пълни шепи,
не я щадиш
прекрасна усмивка ми дари,
затопли цялото ми тяло,
зареди го с гориво...
и въпреки мъглата
заради влагата на пътя знам,
че скоро посоките ни
ще се съберат в една.
И тогава ще е ясно не само времето,
но и хилядите въпросителни
замъгляващи пространството пред мен.

НАСЛАДА

сн. Димка Ангелова

Какъв ли ще е резултата
в играта споделена
между живота и времето ти тук.
Едва ли отговора е известен,
едва ли така играта би била
ти интересна.
Защото щастието е,
когато всеки миг разкрива ти се
постепенно,
с очакване,
с вълнение,
с трепет в сърцето.
Когато посееш семена наесен,
а напролет дарят те с обилни цветове,
а лятото с плодове.
Когато наблюдаваш дървото
срещу теб как расте.
От копринената буба,
разпукала пашкула
полита красива пеперуда.
И ти като дете играеше
безгрижно там сред тях.
После премина училищния праг,
понесоха те теории и задачи
без приложение в живота,
на моменти леко скучновати.
Порасна и разбра,
че въпросите, които си поставяш
не винаги намират отговор,
желанията не винаги биват чути,
любовта споделена,
думите разбрани.
И имено в това е чара,
така израстваш,
стойностите се изместват,
целите ти се променят...
Но така е интерсно,
така поддържаш тонус,
трупаш мъдрост, опит
в играта,
която дарява ти наслада,
жажда за успех
желание да вървиш напред
да бъдеш такъв, какъвто си,
и тогава мисля края
не е важен,
важна е играта.

НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА

Виж красиво е навън
синьо, бяло,
бляскаво....засмяно.
Скрибуцат бучиците лед
под стъпките ми,
издават звук вълшебен, зимен.
Приютява в мен мечти, копнежи
за прекрасна и уютна обстановка
в малка зимна къща,
някъде в планината
сред въздух чист, ухаещ
на бор и хвойна.
А до мен гори огън в камина
и разнася аромата на канела,
ябълков сладкиш, изпечен току що
и поръсен с пудра захар
и уханен чай от каркаде.
Оставя леко кисел вкус,
освежава и замечтава.
Гледам огъня как пука
и отпивам горещата напитка.
И пак звукът от пропукващия лед
напомня за това, че вървя в града
и дочувам звук от автомобил,
отправил се към неизвестна шир.
Може би към планината,
а може би към светлината
отразяваща се в локвата насреща.
Нарисувай си пейзаж
и се наслади,
а когато той се случи
зарадвай му се от сърце
прегърни момента
и се усмихни,
вълшебен е, нали?

Честита Нова Година!

Нека свети ярко
звездата на твоята душа.
Нека води Те
по път към прекрасни мисли и неща
вземи боя,
нарисувай си мечта
и нека сбъдне се сега.
Нека обгърне те с воала си
Любовта
закриляй Я, и щом почувстваш се готов
я разпръсни с наслада,
за да се влее в безкрая,
защото е красиво щастието ти
неземно.
Почувствай го,
изпей го,
танца ти ще увлече
любими хора,
свързани от мисълта,
че няма нищо по-красиво
от любовта,
извираща, искряща от душата.