СЛЪНЦЕ

Днес решавам да не се гневя
днес ще те приема с твоите различни страни
и ще ти помогна като те усмихна в утринта.
Днес, щом усетя, че преливам с енергия,
ще ти благодаря и ще се усмихна към небето.
Ще изолирам сивотата,
с твоя помощ ще я трансформирам в дъгата,
изпълваща небето,
пространството между теб и мен.
Днес, когато се събудя
ще бъда на брега,
за да те посрещна,
сгушена в любимите скали
ще слушам сутрешните птици
и тихите вълни.
Днес ще те обичам и ще се наслаждавам
на деня, изпълнен с твоите лъчи.
Слънце, изгрей, нека не вали.

Вълшебен миг

Мила моя, ела
току що уловила мига на заедност,
на едно с Духа,
който ни събра в онази дива гора
с безброй ароматни треви
и слънчеви шумящи води.
Изпитахме за миг радостта
от това да сме във физическия свят.
да ни е удобно в тези тела
да се наслаждаваме на горските игри.
И гласа на прекрасните птици,
заобиколили ни с песента,
отекваща до небеса.
Припомних си в миг
колко е прекрасен всеки стих,
който пристига в тефтера от Духа,
щом обърна се към нежността,
любовта.
Чувството, че само днес съм тук
и няма да има друго време тук,
което да повтори проспаните, неизпитани любови.
Отварям към теб с любовта
бликваща от моята Душа.
Обичам те и тук прегръщам те
с безкрайна топлина,
достигаща към мен от майката Земя!

ПРОЩАВАМ II

Прощавам си сега
за минутите прекарани в самота
за минутите останала в тишина
часове в изолация от света,
който не се научих да разбирам.
Който така и не бе достатъчно добър за мен,
прощавам, че изисквах толкова
прощавам, че мечтаех да променя
нагласата на хората за дома,
че няма по-прекрасна страна,
че ако се обединим ще озарим
и усмихнем деня.
Прощавам, че илюзията ми се срина
и ме срещна с непознат човек.
Дълбоко отегчен от ежедневието.
Неспособен да полети ,
ограничен от ума.
Да почувства любовта.
Сега, когато запознахме се
обещавам, че ще търся причина
да изпитвам радостта,
от това, че нещата ПРОСТО СА!

Погалваш росата,
сякаш избърсваш сълзата
тъгата, добротата,
забравяш всичко
и поглеждаш нагоре, където
слънцето точно изгрява.
Където то съживява нова игра.
На лъчите с усмихнати деца,
отразяващи ги с огледалце в ръцете.
Вечно слънце, вечна игра,
единство с духа.
Хубав уикенд, читателю!

Ако искаш да постигнеш нещо, без значение какво, остави стремежа. Просто бъди Ти, слушай мелодията, която сърцето ти композира, улови вълната, на която Душата ти вибрира и се потопи в морето, загреби, плувай с лекота към твоята мечта.

След като прекарах голяма част от времето си в търсене на себе си и в откриване на моя път тук на земята се чувствам като пенсионер щом се обърна назад. Така сякаш съм прекарала живота си в илюзия и съм толкова стара, че нямам време да започна отначало. Хубавото е, че имам сили да го направя. Научих, че всеки нов ден е сам за себе си. Защото само днес мога да направя всичко, което искам колкото мога разбира се. Днес мога да обичам, днес мога да се радвам на красивото утро и отпускащите вечери на красивата, пълна с живот ароматна тераса на дома, който си изградих сама. Днес мога да се веселя с любими приятели, днес мога да изкача върха на моето сърце, днес мога да го изпълня с любов, днес мога да намеря смисъл в безсмисления живот. Днес мога да го споделя. Заповядай! Обичам те!

Разбрах, че когато суетата удари се в сърцето, колкото и емоции да изпитваш, те се потушават. Бавно вълните на притеснение, умора, страх, гордост, надменност, високомерие притихват и повърхността се заглажда, отразява едно спокойно, слънчево, лъчезарно, непринудено лице. Хармонизирано тяло, центрирано в себе си, в светлината, излъчваща любовта му. Потокът от енергия се движи мощно в/през теб. Така, както винаги е било. Потапяш се в живота като в океан и плуваш така грациозно, като делфин, който познава своята територия и помни всеки срещнал по пътя си, дори и само за миг. Толкова си свободен в живота си, че преливаш от енергия, чиста златна светлина, изпълва твоите тела. Моят живот не спира да се променя, и въпреки, че ме среща с хора, които ме нараняват, защото много ги обичам, аз дълбоко от сърцето им изпращам розово облаче с любов. Вълната се нормализира, а с тях сме пак добре. И не пиша за затваряне на сърцето и отблъскване на действителността, а за приемане на нещата такива, каквито са, без излишни драми и кавги. Просто запазвам любовта в мен към мен.

СКРИТА ТЪГА

Наистина ли вярваш в чудеса,
нима не разбра,
няма външна страна извън теб и страха
скрит в храма на привидна тишина.
Усмихни се, дълбоко навътре насочи очи
позволи през потока да навлезе светлина
облей цялото си красиво същество
с прегръдка от кристална бяла светлина.
Нека то се разгърне извън деня,
нека надскочи границата на действителността
и се извиси високо
и после да се върне в пъти по-дълбоко
убедено, че е тук, защото има какво
да разреши,
да уточни,
да преживее
и изпита любовта,
излъчваща се към тази земя.
Нужен си ми, за да усмихнем света.

При мен

Специален ден,
разкри се пред мен,
специален, споделен.
Още преди година обещах
да не ме е страх,
да имам воля и да устоя
на копнежа и тъмните времена,
появили се в мен
със сила на мисълта
да прогоня пороя
да издухам тъгата,
да наблегна на пустотата,
да почувствам самотата в мен,
за да осъзная коя е личността
стаила се в мен,
каква промяна е закодирала в мен,
какво съм обещала,
наистина ли го желая
или е време за промяна,
време да се свържа с духа,
време да създам място в дома и за себе си
Божествена фея от кристална светлина
с множество лица,
усмихващи пороя,
където и да е.
О, приятелко, ела
каня те сега в дома.
Настани се най-официално
бъди най-гениално въплътен
във формата с Духа.

Прочети също и Мъгла, защото този стих е завършех на Мъгла, написана януари 2013 г.

Сакура

Сакурите най-после нацъфтяха,
спрях под тях
притаила дъх,
цветчетата падаха бавно,
едно по едно,
движени от вятъра.
Любувах се на този розов облак,
не бях закъсняла да ги видя и тази година,
да зърна прелестта за ден,
защото утре вече ще са след мен,
завързали плод,
оставили следа под тях
вълшебна розова постеля
с дъх на пролет.

Когато поемаш пътя към брега, достигнеш го и слееш се с вечността, твоето същество притихва. Най-вероятно се усмихва и те слива с покоя, но този непреходния, нали се сещаш. Там, където цари мир, без значение какво е в мислите ти, тях просто ги няма. И докато усещаш това, и се наслаждаваш на спокойствието и тишината, в миг се озоваваш в рай. Такъв, какъвто ти го разбираш, там, където може да си неограничено, и където не ти омръзва да съзерцаваш пространството около теб. Защото е толкова прекрасно, толкова искрящо. Изглежда ти вълшебно, потапяш се толкова в него, че се губиш. Няма я представата за теб, няма я реалността създавана от теб.Всичко просто Е. И там си така красив, така защитен, така креативен, така прекрасен. И този миг искам да запазя винаги в мен, да не мисля за утре, защото ще върша това или онова, ще срещна този и този, ще ме погледнат с неразбиране, ще махнат с ръка и ще ме поставят в графа "откачалка".
И тук толкова ми харесва, че чак се питам защо ги понасям все още. Какво ли има да ми кажат, на какво ли ще ме научат. И знаеш ли тук сега ми е леко и това ми стига.
Може би в този момент случвам промяната и утре щом видя "x" и "у" ще се прегърнем и ще бъдем в радост заедно.
До скоро, Читателю,
погалвам те с мекота,
Момичето от Ангелска Земя.

Когато навлизаш навътре в сърцето,
отваряш дълбоко
твоите чувства,
разтваряш твоята сетивност,
усещаш заобикалящата те среда
без мембрана
и може да е болезнено,
може да е агресивно това "оголване"
на личността,
но как ще се случи прехода,
ако не преминеш през този междинен етап
на адаптация
към по-висока честота,
към по-безмълвна пустота на духовността.
Остани центриран, с духа,
спомняй си, че там
в центъра има красив оазис
нарисуван от теб
в кръвта,
клетките, молекулите
сгуши се там,
докато отмине бурята
и изгреят в твоя океан
красиви осъществени планове
в реалността.

Дете на нощта

Докосваш същността на реалността
сливаш се с безбрежна, безкрайна дъга
на радостта,
любовта, която изпитваш изпълва всичко,
което е, което си ти, което усещаш, че не си,
абсолютно всичко.
И в това море от безкраен танц със същността
се къпеш щастливо,
плуваш диво,
в центъра на твоето Аз цари красив покой
тих, много истински блестящ дъждец,
измиващ и пречистващ
и галещ и релаксиращ
и събиращ те пак там
в сърцето на детето
на Майката Земя :)

ЛУННА ТИШИНА

Нощна река тихо шепти
опознава може би кой си ти.
Кого приютява в тишината
под звездите в люляковата нощ
лунен пейзаж,
даряващ нашия свят с безкрайна игра,
търсейки в залеза нежността,
носеща любовта,
а в утрото свежия лъч светлина
обагрящ косите
с червена искра
онзи миг надежда,
че вдъхваш миг свобода за теб, в теб.

Някъде там, в теб

Живя в планина сред деца,
чеда на неизвестността,
предани на своя план,
те знаеха защо са тук.
Бяха магнетични,
с дела символични.
Търсеха нощем духа
на покоя,
говореха с пороя,
изгаряха със сърце
сутрешната омара,
и попиваха жадно
повея на любовта,
изразяващ радостта,
от това, че СА.
Че са просто Те.
И това бе всичко,
бе достатъчно,
бе единствено.
А ти кой си?
Знаеш ли,
намери ли твоята Душа,
позна ли я,
сля ли се в едно с пороя?
Усеща ли тя небесната красота?

НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА IX

Лунен бряг
в небесно виолетов цвят,
играещ пламък в ума
докосващ като коприна същността
бавно воала се свлича
бавно червения бряг
придобива нюанс
на разцъфтяла
оранжева кала
и някак естествено
в нея прозира луната
огнена, но оранжево топла,
осветява такава красива пътека в морето,
че розето, което отпивам ми лъха на теменужки,
сладникави с лек привкус на роза,
приятно тръпчиво е....
И вълните нежно и плавно галят брега
обгръщат го с любовта, стаила се в тях.
Неописуемо със сърце те докосвам
и как да извикам на глас,
това, което чувствам в нас.
Нужно ли е,
когато мога просто да се усмихна
след една подобна прозаична творба.

Мечтаеш ли с очи?

Когато влюбиш се в усмивка на любим човек,
и откриваш себе си в нея.
Когато любуваш се на водопада в планината,
и откриваш свободата в него,
когато плуваш в морето,
и усещаш парещото слънце,
когато вдишваш цъфнали жасмини,
засмукваш сладкия им сок с нос,
когато патето търкаля се след мама,
а ти се чувстваш ефирен и прозрачен,
добре дошъл си у дома,
Творецо на мечти!

Мечти

Замислял ли си се някога, когато мечтите ти се сбъдват изпълнен ли си с щастие. Удовлетворен ли си вътрешно, изпитваш ли празнота, радост, тъга. Изобщо стигал ли си до края на твоето творене. Когато всичко начертано с едри щрихи се осъществи и там, в крайната точка си казваш и сега какво? Това ли исках, за това ли се борих, за това ли вливах времето и енергията си. И не е безсмислено сега от крайната точка, след като видиш резултата. И след като трябва да поемеш отговорност за постигнатото....
Мисълта ми е следната губиш 5 години, учиш завършваш, намираш си работа и както си мечтал, работиш това, за което си учил .... и какво, носи ли ти удовлетворение, по-добре ли се чувстваш от тогава, когато беше общ работник някъде като студент. Работа, купон, лекции, купон.
Събираш пари, купуваш мечтани билети за концерт на любима група, чакаш месеци...идва концерта и харесва ли ти, или си разочарован.
Или друга ситуация, звъни ти телефона, любим човек пред теб, прекарвате прекрасно, музика, танци, разходка в парка. Непланирано, вълшебно.

Онова пребиваване в настоящето не те ли прави щастлив, не ти ли носи наслада.Не ти ли вдъхва сигурност.

След определен период прекаран в медитации, вглеждане в себе си, в търсене на вътрешния глас не усещаш ли, че няма нужда да бягаш в бъдещето, да се криеш в илюзии, да съжaляваш за минало,. да търсиш загубено, непреживяно.


Да на два пъти пропуснах Рамщайн, два пъти се насладих на  Manowar, веднъж на AC/DC, ще ги помня докато съм жива, защото тогава всяка моя клетка вибрира, в ритъма на масата...... помня разочарованието от Iron Maiden.....

Помня вълнението от първите си проекти за озеленяване, помня първите ми оформяния на живи плетове, фигури. Но помня и умората от това да съм над тях. Нима не съзнавам, че едно красиво растение е достойно само за възхищение. Да, съзнавам го и ето защо мечтите, работата ми толкова години днес ме кара да поема отговорност. Време да им служа, на тези кралици на майката Земя, да ги обгрижвам, да заземявам Енергията на източника чрез тях.
Благодаря на живота и на Себе си, защото моите мечти се сбъднаха и не чувствам нищо....просто нищо. Изпълнен дълг и поета отговорност да продължа напред, търсейки щастието днес, сега, тук :)))))

НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА VIII

Гнездо от диви рози
сплетено в легло
на нежно, крехко същество.
Трогателно красиво,
очароващо свенливо
пухкаво и диво,
срещащо за първи път любовта
сред капки дъжд
през пролетта
във влажна пуста гора,
разлистена от нежността на времето
приютило ни в дома
като хазяин с много жилища,
даващ подслон на пъстри хора
и времето свидетел е на множество души
поели пътя си
сред цветните лехи
като колаж залепят всяка нова част
от пътешествието си в космическия свят.
Все  по-пълен
все по-мъдър,
по-интересен,
по-изпълващ с покой
мелодията,
излъчваща същността.
Чуваш ли ги
нежните звуци на върбата,
надвесила клони над водата,
и този ромон,
който гали всеки камък, всяка песъчинка
и тази искряща картинка, на слънчевия лъч в тях.
Споделям го и аз.