Живя в планина сред деца,
чеда на неизвестността,
предани на своя план,
те знаеха защо са тук.
Бяха магнетични,
с дела символични.
Търсеха нощем духа
на покоя,
говореха с пороя,
изгаряха със сърце
сутрешната омара,
и попиваха жадно
повея на любовта,
изразяващ радостта,
от това, че СА.
Че са просто Те.
И това бе всичко,
бе достатъчно,
бе единствено.
А ти кой си?
Знаеш ли,
намери ли твоята Душа,
позна ли я,
сля ли се в едно с пороя?
Усеща ли тя небесната красота?
Няма коментари:
Публикуване на коментар