Когато навлизаш навътре в сърцето,
отваряш дълбоко
твоите чувства,
разтваряш твоята сетивност,
усещаш заобикалящата те среда
без мембрана
и може да е болезнено,
може да е агресивно това "оголване"
на личността,
но как ще се случи прехода,
ако не преминеш през този междинен етап
на адаптация
към по-висока честота,
към по-безмълвна пустота на духовността.
Остани центриран, с духа,
спомняй си, че там
в центъра има красив оазис
нарисуван от теб
в кръвта,
клетките, молекулите
сгуши се там,
докато отмине бурята
и изгреят в твоя океан
красиви осъществени планове
в реалността.