Прощавам си сега
за минутите прекарани в самота
за минутите останала в тишина
часове в изолация от света,
който не се научих да разбирам.
Който така и не бе достатъчно добър за мен,
прощавам, че изисквах толкова
прощавам, че мечтаех да променя
нагласата на хората за дома,
че няма по-прекрасна страна,
че ако се обединим ще озарим
и усмихнем деня.
Прощавам, че илюзията ми се срина
и ме срещна с непознат човек.
Дълбоко отегчен от ежедневието.
Неспособен да полети ,
ограничен от ума.
Да почувства любовта.
Сега, когато запознахме се
обещавам, че ще търся причина
да изпитвам радостта,
от това, че нещата ПРОСТО СА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар