Гнездо от диви рози
сплетено в легло
на нежно, крехко същество.
Трогателно красиво,
очароващо свенливо
пухкаво и диво,
срещащо за първи път любовта
сред капки дъжд
през пролетта
във влажна пуста гора,
разлистена от нежността на времето
приютило ни в дома
като хазяин с много жилища,
даващ подслон на пъстри хора
и времето свидетел е на множество души
поели пътя си
сред цветните лехи
като колаж залепят всяка нова част
от пътешествието си в космическия свят.
Все по-пълен
все по-мъдър,
по-интересен,
по-изпълващ с покой
мелодията,
излъчваща същността.
Чуваш ли ги
нежните звуци на върбата,
надвесила клони над водата,
и този ромон,
който гали всеки камък, всяка песъчинка
и тази искряща картинка, на слънчевия лъч в тях.
Споделям го и аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар