Когато поемаш пътя към брега, достигнеш го и слееш се с вечността, твоето същество притихва. Най-вероятно се усмихва и те слива с покоя, но този непреходния, нали се сещаш. Там, където цари мир, без значение какво е в мислите ти, тях просто ги няма. И докато усещаш това, и се наслаждаваш на спокойствието и тишината, в миг се озоваваш в рай. Такъв, какъвто ти го разбираш, там, където може да си неограничено, и където не ти омръзва да съзерцаваш пространството около теб. Защото е толкова прекрасно, толкова искрящо. Изглежда ти вълшебно, потапяш се толкова в него, че се губиш. Няма я представата за теб, няма я реалността създавана от теб.Всичко просто Е. И там си така красив, така защитен, така креативен, така прекрасен. И този миг искам да запазя винаги в мен, да не мисля за утре, защото ще върша това или онова, ще срещна този и този, ще ме погледнат с неразбиране, ще махнат с ръка и ще ме поставят в графа "откачалка".
И тук толкова ми харесва, че чак се питам защо ги понасям все още. Какво ли има да ми кажат, на какво ли ще ме научат. И знаеш ли тук сега ми е леко и това ми стига.
Може би в този момент случвам промяната и утре щом видя "x" и "у" ще се прегърнем и ще бъдем в радост заедно.
До скоро, Читателю,
погалвам те с мекота,
Момичето от Ангелска Земя.