Лунен брягв небесно виолетов цвят,
играещ пламък в ума
докосващ като коприна същността
бавно воала се свлича
бавно червения бряг
придобива нюанс
на разцъфтяла
оранжева кала
и някак естествено
в нея прозира луната
огнена, но оранжево топла,
осветява такава красива пътека в морето,
че розето, което отпивам ми лъха на теменужки,
сладникави с лек привкус на роза,
приятно тръпчиво е....
И вълните нежно и плавно галят брега
обгръщат го с любовта, стаила се в тях.
Неописуемо със сърце те докосвам
и как да извикам на глас,
това, което чувствам в нас.
Нужно ли е,
когато мога просто да се усмихна
след една подобна прозаична творба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар