Разбрах, че когато суетата удари се в сърцето, колкото и емоции да изпитваш, те се потушават. Бавно вълните на притеснение, умора, страх, гордост, надменност, високомерие притихват и повърхността се заглажда, отразява едно спокойно, слънчево, лъчезарно, непринудено лице. Хармонизирано тяло, центрирано в себе си, в светлината, излъчваща любовта му. Потокът от енергия се движи мощно в/през теб. Така, както винаги е било. Потапяш се в живота като в океан и плуваш така грациозно, като делфин, който познава своята територия и помни всеки срещнал по пътя си, дори и само за миг. Толкова си свободен в живота си, че преливаш от енергия, чиста златна светлина, изпълва твоите тела. Моят живот не спира да се променя, и въпреки, че ме среща с хора, които ме нараняват, защото много ги обичам, аз дълбоко от сърцето им изпращам розово облаче с любов. Вълната се нормализира, а с тях сме пак добре. И не пиша за затваряне на сърцето и отблъскване на действителността, а за приемане на нещата такива, каквито са, без излишни драми и кавги. Просто запазвам любовта в мен към мен.