Мечти

Замислял ли си се някога, когато мечтите ти се сбъдват изпълнен ли си с щастие. Удовлетворен ли си вътрешно, изпитваш ли празнота, радост, тъга. Изобщо стигал ли си до края на твоето творене. Когато всичко начертано с едри щрихи се осъществи и там, в крайната точка си казваш и сега какво? Това ли исках, за това ли се борих, за това ли вливах времето и енергията си. И не е безсмислено сега от крайната точка, след като видиш резултата. И след като трябва да поемеш отговорност за постигнатото....
Мисълта ми е следната губиш 5 години, учиш завършваш, намираш си работа и както си мечтал, работиш това, за което си учил .... и какво, носи ли ти удовлетворение, по-добре ли се чувстваш от тогава, когато беше общ работник някъде като студент. Работа, купон, лекции, купон.
Събираш пари, купуваш мечтани билети за концерт на любима група, чакаш месеци...идва концерта и харесва ли ти, или си разочарован.
Или друга ситуация, звъни ти телефона, любим човек пред теб, прекарвате прекрасно, музика, танци, разходка в парка. Непланирано, вълшебно.

Онова пребиваване в настоящето не те ли прави щастлив, не ти ли носи наслада.Не ти ли вдъхва сигурност.

След определен период прекаран в медитации, вглеждане в себе си, в търсене на вътрешния глас не усещаш ли, че няма нужда да бягаш в бъдещето, да се криеш в илюзии, да съжaляваш за минало,. да търсиш загубено, непреживяно.


Да на два пъти пропуснах Рамщайн, два пъти се насладих на  Manowar, веднъж на AC/DC, ще ги помня докато съм жива, защото тогава всяка моя клетка вибрира, в ритъма на масата...... помня разочарованието от Iron Maiden.....

Помня вълнението от първите си проекти за озеленяване, помня първите ми оформяния на живи плетове, фигури. Но помня и умората от това да съм над тях. Нима не съзнавам, че едно красиво растение е достойно само за възхищение. Да, съзнавам го и ето защо мечтите, работата ми толкова години днес ме кара да поема отговорност. Време да им служа, на тези кралици на майката Земя, да ги обгрижвам, да заземявам Енергията на източника чрез тях.
Благодаря на живота и на Себе си, защото моите мечти се сбъднаха и не чувствам нищо....просто нищо. Изпълнен дълг и поета отговорност да продължа напред, търсейки щастието днес, сега, тук :)))))