Погалваш росата,
сякаш избърсваш сълзата
тъгата, добротата,
забравяш всичко
и поглеждаш нагоре, където
слънцето точно изгрява.
Където то съживява нова игра.
На лъчите с усмихнати деца,
отразяващи ги с огледалце в ръцете.
Вечно слънце, вечна игра,
единство с духа.
Хубав уикенд, читателю!