НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА III

Едно красиво слънчево дете,
превърна се за миг в море
плискаше вълни в брега
спокойно,
отворено бе към света
напълно,
тъй че зареждаше със своите соли брега,
земята, пустотата,
дом бе за рапана,
хиляди, милиарди сгушени в черупка миди,
обсипващи камъка покрай брега,
милиони плисващи
риби тела в небесната водна шир.
Кашмирени виолетови,
сини, зелени водни
прекрасни растения
и разбира се Ти -
мой сегашен зрител,
съзерцаващ тази чиста картина
нарисувана от вечността,
от Душата ми
За Теб!

НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА II

Миризлива смирка
знойна жива дига
потънала във вода
издига се скала
огрявана от слънчева искра
внезапно пойна дива птица каца
погалва с клюн игличките
на ароматното дръвче
откъсва плодовете му
и като бомбички
изстрелва във водата
най-лечебната вода,
с аромат на чистота.
Окъпва се цялата,
улавя риба
погалва я и я гмурва
пак обратно в океана.
Пристигаш тук и ти
рисуваш своите мечти
Би ли ги споделил с мен?
Чакам затаен...

БЛЯСЪК Е!

Прекрасна лунна светлина
слънчев ангелски лъч
прободе ме със стрела
внесе лъча светлина у мен.
Много, много ми е светло
усещам любовта,
радостта.
Великолепна тишина
аз и моята душа
оглеждам се в нея
завъртам се на ляво,
и на дясно,
центрирам се,
ммммм дааа......обичам се.
Събрахме се,
красиво е,
щастлива съм.
Напускам облака
в тишина,
гмурвам се в необятните небеса
смело, уверено,
с наслада.
Усмихва ме,
защото виждам земята по-красива
много свежа,
озарена.
Ако знаеш колко силно
отразява блясъка от  твоите очи.
Цялата блести,
с милиони, милиони, милиони
усмихнати души.

НА СЕЛО

Късно е,
вече спусна се нощта
забрави всичко,
което обеща.
Остави скъпите одежди,
счупи скъпото шишенце аромат
захвърли нощния живот
там на село
в приказна долина
има райска
Божествено красива
полупорутена къщурка
с безброй красиви лозя,
стотици разсадени ябълкови деца
черна плодородна пръст
чисто златно слънце
и зрънце надежда
видях в тях след
среднощния ми танц на дива.
Захвърлих розовата рокля,
кожените ботуши
разроших небрежно грива,
със силата на вятъра побягнах,
за да полетя
надолу през полята,
да се засиля и обвия с любовта
тази моя нова земя,
завещана от небето,
стопанисвана от дядо,
някой ден,
ще се гордееш е мен.