Едно красиво слънчево дете,
превърна се за миг в море
плискаше вълни в брега
спокойно,
отворено бе към света
напълно,
тъй че зареждаше със своите соли брега,
земята, пустотата,
дом бе за рапана,
хиляди, милиарди сгушени в черупка миди,
обсипващи камъка покрай брега,
милиони плисващи
риби тела в небесната водна шир.
Кашмирени виолетови,
сини, зелени водни
прекрасни растения
и разбира се Ти -
мой сегашен зрител,
съзерцаващ тази чиста картина
нарисувана от вечността,
от Душата ми
За Теб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар