Вихър от светлина,
летиш като прашинка от целостта
наречена твоя вселена.
Лек си в нея, рееш се като облак,
проявяваш се като въздух.
Нищо си, но нищото оцветяваш със себе си.
Цветен си, но прозрачен,
плазма, която изпълва земята.
И чрез плазмата храниш растителността,
пречистваш света.
Прозрачен канал от светлина, в който  пътуваш
и реалността е една, от различни вселени.
Те са еднакви, но тук има време,
което те ограничава,
и стопиран от него не знаеш точно къде си.
Губиш се и загубен намираш се във вечността.
Там пак има много нива.
И между тях пътуваш,
пътник си, не го ли разбираш?
Пътник, който пътува без да се движи,
защото в любовта променя  реалността.