Или иначе казано имат ли време временните неща? Докато търсиш себе си чрез милионите начини на себеизразяване в правене на малки крачки, изразени чрез временни ходове осъзнаваш ли вечността, която закотвяш в материалността? Как разбираш материалното? Как изразяваш любовта и къде я намираш? Как би я описал? Има ли връзка тя за теб с нещо материално? Иначе казано обичаш ли притежавайки или обичаш ли да притежаваш и когато натрупаш много притежания обичан ли се чувстваш? Обърка се, нали любими? Така е в объркан материален свят сме създали илюзия, че живеем. И в него търсим себе си, любовта, щастието. И колко често ние ги имаме? Мога да ти кажа, че колкото често се питаш за това, толкова често чувстваш в себе си отсъствието им. Много е просто да усещаш любовта, която протича през теб, когато си сред природата и да се насладиш на тази любов в себе си, и да я запазиш и усилиш, връщайки я към природата, без да отнесеш със себе си цвете или камъче като спомен. И този спомен те топли чрез тях ли любими? Отиваш на брега на Калиакра и гледаш делфините от високо от скалите как се издигат грациозно над водата и после се спускат с толкова съвършени завъртания към водата и си там и попиваш любовта на твореца, който живее чрез тях. И искаш този миг да не свършва. И искаш да го покажеш на всички. И отиваш в делфинариума и ги гледаш тези свободни грациозни създания в една локва вода и двама дресьори ги правят подчиними на себе си и същото ли изпитваш любими? Тези свободни по дух същества оковани от Его-любовта са.
Временно живея в моя град вече десет години, временно в тази квартира вече пета година, временно работя за някой друг освен за себе си от 16 години. И временно съм сама търсейки се. Не временно вкуса ми към живота е един и същ. И той ме среща с различни лица, търсейки любовта. Постоянна в чувстването и живеенето на любовта стилът ми на живот остава един и същ. Преди години се движех в добре организирания материален свят като обикновено момиче сред хора със собствена финансова независимост. Да, аз съм зависима от тях финансово, защото работя за някого. Както и да е, с тези хора прекрасно се забавлявахме, докато слушаме любимите песни. И винаги разговорите завършваха с любовта. Оказва се, че всеки от нас я търси - някой я намира в партньор, с който не е щастлив, друг търси партньор, а аз просто обичам да съм с тях и да слушам музиката, която свирят, облечена в моите стари дрехи. Такава съм, не ми пука как изглеждам. И винаги са ме питали защо при условие, че не съм грозна съм сама? Отговорът ми е - зависи как разбираш любовта? И като не си - щастлив ли си? Сега временно съм на друга вълна. Ходя безцелно и събирам любовта в хорските сърца. В тях я връщам. Винаги прекарвам време с непознати, които ме разпитват за любовта. Питат ме защо съм сама. Вече не ме страх да отговоря директно. Когато намираш любовта в себе си и вътрешно постоянно я разширяваш и отдаваш навън нямаш вътрешната потребност да търсиш нещо, което е(намираш) в теб. И казвам такъв ми е периодът. И те питат от колко време си така? Когато силно канализираш любовта в себе си, вероятността да задържиш някого за постоянно, ако той няма стремеж да се развива вътрешно както теб е много малка. И когато се срещнете в частта от живота, когато сте на една вълна може да обмените толкова много енергия, че вие ще преживеете красиви неща за един ден, а ще ги помните винаги. Това е любовта. Временно явление на обединение на Божествеността в две тела. А ние самите не сме ли временно в тях? И защо не признаем Божесственото в нас най-преди материалното в другия?
Тази тема е провокирана от битова случка на глупостта на човешкото в мен. Вчера по залез се скитах по скалния бряг край морето и докато гледах красивите кристали в камъните раницата ми се обърна в скалите и от нея чух, че пада нещо два метра надолу в земята. Първо си казвам, ето загубих си телефона, най-после се оттървах от едно неудобство, което така или иначе се опитвам да не използвам. Обаче се оказа, че той е вътре - протмонето е паднало. И аз започвам да мисля как да го извадя, без изобщо да съм притеснена. Все едно нещо дребно се е случило, което ей сега ще се разреши. И просто тръгнах по кея да търся някой да ми помогне. Веднага се намери един човек, който дойде там, където падна протмонето, слезе между скалите, извади го и толкова. Не го познавам, помолих го, той откликна. Среща на Божественото в мен и него. Протмонето е просто причина да се уверя, че у всеки от нас има любов, която се изразява по толкова много начини, но ние сме се фокусирали да я търсим в един определен начин. И как по-точно можем да разпознаем останалите тогава? Временно истински се живее. Тъй като ние сме временно тук, дошли от безкрая, към който се стремим. Може би забравяме, че когато е в нас ние сме свързани в единното цяло. Може би не чувстваме подкрепата от Дома чрез нашите ангели, които са свързани с нас, просто ние не им вярваме, защото е детинско да вярваш това. Аз вчера много силно ги чувствах със мен. И това чувство е на безусловна любов, която те свързва с теб и другите в много чиста синхронност. Когато сте свързани с нея всичко си е точно на място с цел и хармония в теб. Написах го както винаги сложно, с много метафори, а исках да е толкова по-просто и лесно четимо. Което да извади илюзията от теб и да те свърже с любовта, която е в нас и Твореца...
Шанса на две илюзии да се обединят и да се поддържа безусловна любов след материалната е нулев. Може би. А ти как мислиш временно в този момент ли си?
Временно живея в моя град вече десет години, временно в тази квартира вече пета година, временно работя за някой друг освен за себе си от 16 години. И временно съм сама търсейки се. Не временно вкуса ми към живота е един и същ. И той ме среща с различни лица, търсейки любовта. Постоянна в чувстването и живеенето на любовта стилът ми на живот остава един и същ. Преди години се движех в добре организирания материален свят като обикновено момиче сред хора със собствена финансова независимост. Да, аз съм зависима от тях финансово, защото работя за някого. Както и да е, с тези хора прекрасно се забавлявахме, докато слушаме любимите песни. И винаги разговорите завършваха с любовта. Оказва се, че всеки от нас я търси - някой я намира в партньор, с който не е щастлив, друг търси партньор, а аз просто обичам да съм с тях и да слушам музиката, която свирят, облечена в моите стари дрехи. Такава съм, не ми пука как изглеждам. И винаги са ме питали защо при условие, че не съм грозна съм сама? Отговорът ми е - зависи как разбираш любовта? И като не си - щастлив ли си? Сега временно съм на друга вълна. Ходя безцелно и събирам любовта в хорските сърца. В тях я връщам. Винаги прекарвам време с непознати, които ме разпитват за любовта. Питат ме защо съм сама. Вече не ме страх да отговоря директно. Когато намираш любовта в себе си и вътрешно постоянно я разширяваш и отдаваш навън нямаш вътрешната потребност да търсиш нещо, което е(намираш) в теб. И казвам такъв ми е периодът. И те питат от колко време си така? Когато силно канализираш любовта в себе си, вероятността да задържиш някого за постоянно, ако той няма стремеж да се развива вътрешно както теб е много малка. И когато се срещнете в частта от живота, когато сте на една вълна може да обмените толкова много енергия, че вие ще преживеете красиви неща за един ден, а ще ги помните винаги. Това е любовта. Временно явление на обединение на Божествеността в две тела. А ние самите не сме ли временно в тях? И защо не признаем Божесственото в нас най-преди материалното в другия?
Тази тема е провокирана от битова случка на глупостта на човешкото в мен. Вчера по залез се скитах по скалния бряг край морето и докато гледах красивите кристали в камъните раницата ми се обърна в скалите и от нея чух, че пада нещо два метра надолу в земята. Първо си казвам, ето загубих си телефона, най-после се оттървах от едно неудобство, което така или иначе се опитвам да не използвам. Обаче се оказа, че той е вътре - протмонето е паднало. И аз започвам да мисля как да го извадя, без изобщо да съм притеснена. Все едно нещо дребно се е случило, което ей сега ще се разреши. И просто тръгнах по кея да търся някой да ми помогне. Веднага се намери един човек, който дойде там, където падна протмонето, слезе между скалите, извади го и толкова. Не го познавам, помолих го, той откликна. Среща на Божественото в мен и него. Протмонето е просто причина да се уверя, че у всеки от нас има любов, която се изразява по толкова много начини, но ние сме се фокусирали да я търсим в един определен начин. И как по-точно можем да разпознаем останалите тогава? Временно истински се живее. Тъй като ние сме временно тук, дошли от безкрая, към който се стремим. Може би забравяме, че когато е в нас ние сме свързани в единното цяло. Може би не чувстваме подкрепата от Дома чрез нашите ангели, които са свързани с нас, просто ние не им вярваме, защото е детинско да вярваш това. Аз вчера много силно ги чувствах със мен. И това чувство е на безусловна любов, която те свързва с теб и другите в много чиста синхронност. Когато сте свързани с нея всичко си е точно на място с цел и хармония в теб. Написах го както винаги сложно, с много метафори, а исках да е толкова по-просто и лесно четимо. Което да извади илюзията от теб и да те свърже с любовта, която е в нас и Твореца...
Шанса на две илюзии да се обединят и да се поддържа безусловна любов след материалната е нулев. Може би. А ти как мислиш временно в този момент ли си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар