Слънчогледово кадифе

Завърнах се в себе си заради теб,
за да разкажеш в мислите си с тишина
за стойността на любовта между човешките тела.
И колко силно нетрайна е тя, когато обичаш,
а в любовта търсиш единствено визуалността.
Способен си да я виждаш (любовта) във всичко
след раздялата, причинена от трета страна.
Нарича ме така смъртта. И след нея усещаш същото чувство,
но то е превърнато в безизразен зов да си тук,
където ме чувстваш и в чувството да засилиш потока на мисълта
и да достигнеш в нея Дома от светлина.
Само, че любими аз търсейки те в себе си се изгубих.
Изобщо не съм у дома.
Себе си на земята приземих, за да се свържа с теб отначало.
И тази неуморима обмяна на енергия в любовта разкрива и двама ни
от различна страна една обща единна дъга
под която е жълто уханно
като слънчогледово семе, което в питата черна закрито бяло стои,
а жълтите му листенца припяват на морските вълни,
които в облаците морето от тишина прожектират.
Прожектори светлина,
светим си,
за да е синхронно тихо в мига.
Мига ни сега е.