Нова искра изгаря във вечността
огнени сфери случват в земята пожар
от вечното идват,
и светлината, която пренасят е токова мощна,
че ни разтриса.
Не изпитваме нищо, бронирани сме за любовта,
оставаме същите,
но носим телата си от светлина.
Огнени сфери пропиват ги,
канализират толкова светлина,
колкото малко успяват да понесат...

Отварят сърцата си,
в тях енергията пулсира
и я излъчват навсякъде, просто сияят.
Сфера бяла светлина, преливаща във всички цветове
ги поглъща и се сливат в едно с другите в общо цяло.
Тази невидима светлина нараства толкова бързо,
че пламъка ни издига и сме там, където и преди
наричам го Дома, за мен е един, за теб е може би друг,
различни сме, но той е един, с много нива
от силна светлина.Любов без форма, не ти е нужна вече,
радост, но каква,
как да я опишеш,
блестищ, чувстваш свобода.
И тази свобода интегрирам в тялото си
и я подарявам на света.
Боли, когато огъня гори прегради,
но може би илюзорно се издигат.
Свободни сме в нашите капани.
И когато ги взривя, тази свобода те изгубва в ума.
Той не познава новата форма,
не знае какво е любов, досега имаше страх.
И страха го няма, стопи се във взрива,
светлината го погълна.
Свободен си, прегърни радостта,
лети,
енергията на тялото ти е гъста,
пази те, не можеш да се нараниш.
Твори на свобода - свободен си от форма.