Огледални стени оставяш във времето тук и преди.
Идваш отново в този живот,
оглеждаш се в него,
търсиш предишния зов,
който сърцето ти нарисува
на пясъка с вода.
Виждаш гладка като дъска огледална повърхнина.
Поглеждаш през нея и не се отразяваш.
Просто бягаш в себе си към вечността.
Пътуваш през нея, а щом се завърнеш
просмукваш действителността от онази страна на любовта,
която е твоята земя на мира.
Натискаш този огледален екран
и го обръщаш към вечността
прожектираш към нея своите кадри от живота ти сега на тази земя.
И там те чака твоят водач,
зарежда картината ти с любовта
и композира върху повърхността твоите ноти.
И пак екранът въртиш
виждаш себе си и мълчиш.
Ти си тук сега и преди.
Колко събития би могъл да промениш?
От теб зависи приятелю.
Всеки има своя водач.
Малцина имат глас, който да заглушат в ума,
за да отворят коридора си към вечността.
Там тишината е необятна.
Защото любовта е искрата, която твори
и в нея чуваш единствено своя Божествен глас.
Свързан си с твоят свят.
Кой е?