Буден си, докато сънуваш. Живееш, докато обичаш.

Отнесен в себе си заспиваш,
глас неземен в тебе проговаря,
с очи кристални, фея те открадва.
За да полетите към безкрая,
където над небето, облаците
нежен пух те отклоняват от твоята нормална дневна стая.
Потънал под юргана сънуваш пътя на герой,
с прекрасни дрехи изтъкани в светлина.
Светли сте, блестите с твоята прекрасна фея.
Ангелите земни си представяш,
гледаш се и изпитваш страх, съня, който сърцето прожектира да не свърши.
Не спиш, герой си в жива приказна страна,
отвъд телата, в реалността.
И може би дочуваш всичко, което искаш да ти кажат,
защото в себе си остана сам, непобедим от външния реален Аз.
,