В огънят от себе си тичам
и намирайки се в себе си, се отричам.
Оставям се погълната в него жарта да стопирам
от трансформацията и в пепел.
Пепел не е любовта ми към теб.
Може би не е и жар.
Ако е огън, навярно гори искра,
която да я разгаря отвъд реалността.
Защото от себе си бягам в теб.
И зная, че любовта си намраш в мен.
Живееш живот, който и аз,
един общ в две различни тела.
Една душа с общи човешки материални тела.
Както бе и във вечността, в която така и не се открихме
Разказвахме си с тебе игрите на кея
аз от небето, ти в сърцето.
После аз бях в земята,
а ти се рееше в светлината.
Така и не се събрахме преди този живот.
Най-после физически можем да се докоснем,
а толкова силно енергията поглъща ни помежду ни,
че се оставяме да ни води,
на където може би се открихме.