Живот, по-силен от смъртта,
любов, по-силна от действителността,
тяло, по-крехко от скала,
което лежи закотвено в майката Земя.
Огън в него гори,
разгаря чужди нетленни Души,
дошли на земята да се покаят,
за предишни човешки животи.
Стоя в Земята, докато с любовта си
крепя тяхната болка с Душа.
Вярвам си, че ще ме чуят,
защото в тях вярвам повече от колкото в Бог.
Подкрепям ги, те поне имат шанс да се променят,
да продължат да се скитат с телата си на Земята.
Не знаят за мен, за тях съм Никоя,
но какво от това, аз за себе си също съм тази.
Внедрена в кухината на Земята своята молитва за тях отправям.
Моля се любовта да протича в тях сега между нас.
Искрено, силно вярваме си един на друг,
макар да не знаем кои сме,
ние сме Души меки като памук,
дошли да погалят с любовта,
твърдата страна на човешката скала,
неогрявана от слънчевите лъчи.
Дошли сме тук, за да я завъртим, да я насочим към небето,
към морето, когато на сутринта ще се оцвети в лилаво тихо
и ще получи толкова много жар
от моята пламенна твар.
Твори в себе си любовта,
а тя каква е като творба....