Невидими за себе си

Мечтая тялото си да превърна  в сън,
кръвта, която в мен протича,
в чист, ефирен звън.
Звънтяща, вратата на сърцето си да ти разкрия
любовта му със звука в небето ще завихря,
в едно със залеза да ти засвири,
когато бялата луна, небето и звездите облекат го,
в мечта от светлина,
невидима утеха ще ни сътвори,
че в телата си сме чувстващи Души,
деца на Бога,
незнаещи какво е преди и след любовта,
защото живеем в реалността:
любов сме в любовта.