Има една врата в реалността, която стои отворена пред теб. И когато навлезеш през нея в света, разбираш, че пак остава отворена и пак е там е зад теб :)))) Не се променя нейното място, но света, в който попадаш е напълно различен. Той е твоето място, твоят свят такъв, какъвто те кара да се чувстваш себе си и уютно. Много меко те докосва въздуха в него, сякаш те гали невидима ръка :))) И когато погледнеш вратата зад теб виждаш, че си попаднал в едно специално място, в пространството на сърцето, в него си в собствения си храм. И ти решаваш кога да излезеш извън себе си (пространството на сърцето) и да се огледаш отвън. Когато го направиш чувстваш болката на света, който не вижда тази негова собствена врата и желаеш да му помогнеш. Да му протегнеш ръка, за да може той сам да направи първите крачки към собствената си красива страна. Тези хора са дошли при теб, за да ги обичаш. И с любовта си да им помагаш. И това, че те знаят или не знаят, че ти им помагаш е твоята причина да се върнеш в сърцето и да усилиш светлината си в него. Защото само чрез силата на любовта можеш да си в света, който те кара да се чувстваш себе си такъв, какъвто си. И в него разбираш, че си себе си от двете страни, просто трябва да ги осветлиш и да проникнеш в тайната, че няма ние, вие, едно сме, гледаме се от различни ъгли :)))