Аз умея да те преживея отвъд ума, така че да те почувствам във вътрешността на уханното си тяло, което аромата си разнася, докато го обгръща в светлината Душата, в която живее. Домът Божествен е вечна книга непрочетима и въпреки, че ние пишем в нея, всичко е написано преди и след нас и в нея пак сме ние, такива, каквито сме избрали да живеем в нея, но на земята. Животът  преходен във вечността закотвяме в сърцето. И може би не знаем, но сме себе си в нея точно, когато пребиваваме в телата си, но действаме водени от сърцето.То е, което ни свързва с безкрая на моите и твоите мисли, събрали се в светлината на Душите извън телата.

Кой си ти и коя съм аз и двамата знаем на вибрационно ниво извън телата. Раждаме се десетки пъти, за да се открием отново тук на Земята и въпреки, че силно го искаме винаги се разминаваме, защото ти си в светлината, а аз съм заклещена в астралните нива на Душата между физическото и нефизическото и сама себе си трудно намирам, защото по-силно желая да срещна теб. И те срещнах точно в този живот и ти си по-силен и по-светещ от колкото те виждах извън тяло, гледайки те от нефизическото и това, че аз съм в собствения си капан уловена между реалностите ме прави неспособна ти да ме почувстваш, защото любовта, с която общуваме е толкова фина, че аз се губя в теб, а ти ме чувстваш, без да умееш да ме видиш, защото, когато ме гледаш аз съм просто светлина. И сега, ако на нивото на Душата ме познаеш ще разбереш посланието ми... :))) Има неща, които трябва да напиша, без да ми е реално обяснимо как звучат отстрани. Просто трябва да пиша, това, което чувствам, че има смисъл да се прочете. Благодаря, Прости ми!