Шепот с крилата си на птица създавам.
Шепна си в небесата,
докато в полета си кръжа над земята.
Перфектно зелена, от височината, на която съм аз.
И перлено бяла пречупва се светлината
през перата ми,
когато събират се пред очите, за да развеят простора.
В тялото ми, хората виждат ангел,
ловят ме,
поставят ме в клетка.
Казвам им с шепота си:
"Ангелите са светлина,
не притежават тела"
Но няма кой да ме чуе.
Затворена в клетката ме държат.
И аз светя още по-силно.
Символизирам Божествеността,
когато чрез тялото си светя.
В светлината се губя,
и тялото ми го няма,
не съществуват клетки за него.
Както и ангелите нямат тела.
Ангел съм, но в същността си
всеки от нас Е.
Еднакви сме, в телата си невидими сме светлина,
и физическото дали ни разделя?