Невидимо с очи

Избирам очите ми да показват
в света срещу мен
това, което нося в мен.
В мен и срещу мен може би е едно,
но линията, която ни разделя е пространството, в което живея
когато съм в сърцето и когато не съм,
световете са напълно различни.
И с очите си виждам кога съм в него и кога не съм.
В сърцето красотата ме заобикаля
и аз обграждам света си с нея,
извън сърцето е сиво, облачно и лениво,
не просто безмълвно и мързеливо,
а меланхолично безинтересно
ежедневно еднакво
и някак странно е, когато не си в това състоние.
Защото започваш да чувстваш, че не си просто тяло,
усещаш собствената си светлина, частица от Божествеността,
усещаш допира на светлината във всичко, което те заобикаля,
блясък е и блестиш
невидимо е с очи,
случва ни се като Души ;)