Плуваш в любовта

Раят е близо,
но колко е "близо" попитай сърцето.
В него живееш и отговорът не смееш да прочетеш
с думи на глас да изречеш,
че чувстваш, че по-силен си от любовта,
защото колко "силна" е тя и колко силен трябва да СИ,
за да приемеш, че си творец на Земята в едно с Бащата.
С това си силен и това, ако усвоиш,
би могъл да изкачиш собствените скали, издигащи се извън тялото, отвъд ума.
Изкачвайки се в себе си, ставаш способен да живееш, надживял собствената си воля за живот.
Не просто воля, стремеж или шанс да си тук,
ти чувстваш Твореца в цялото си същество, в цялото което е побрано на тази земя,
но не само на нея, чувстваш вечността през очите на това, което хората са нарекли с имена.
Човек те наричат, но дали не си нещо повече отвъд човешкото,
дали не си въплътъл всичко невидимо,
дали не си изкачил върха на всички върхове, които виждаш като недостижими
и там преборил себе си,
не си ли в рая на собствените си неогранечени възможности?
Невъзможно е да се ограничиш, вода си, докато плуваш в любовта.