Започнах да живея, когато приех света, такъв какъвто е. Съвършен, със своите несъвършенства. Започнах да осъзнавам смисъла на живота, тогава, когато успях да съм в непрекъсната връзка с Божественото, тогава, когато прошката си дойде естествено, тогава, когато околните не ме дразнеха и не ги съдех. Тогава започнах да се наслаждавам на живота. Защото всеки от нас е Божествена частица от цялото и неговата мисия е различна от нашата, неговите действия са провокирани от това. Дали той ги осъзнава или не това не е моя работа. Моя работа е да виждам Божественото в Теб, Човеко. Дори, когато ти не го виждаш. Тогава постигнах баланс и със себе си, тогава аз бях и в мир със света. Тогава аз заобичах света такъв, какъвто бе. С благодарност, за това  което имам и без желание да постигам, каквото и да е, и да притежавам каквото и да е. Без желание, защото аз знам, че това, което ми е нужно ще дойде при мен в най-подходящия миг. Материализирането ще стане, когато съм най-подготвена да се случи.
Започнах да живея, когато спрях да изисквам от другите, простих им, простих си. Започнах да ги обливам с любов, когато не вярваха в мен. Когато представата им за мен бе различна от истината. Не им се сърдех за това, знам, че един ден пак ще бъдем заедно в добри отношения. А сега вместо оправдания, аз им подавам любов.
Започнах да живея, когато спрях да мисля за живота и се пуснах по водата в реката на сърцето ми. Сложих си много цветя на борда и се усмихнах широко.
 Живея ли нямам представа, просто чувството тук и там е еднакво - чувствам единствено любовта. Такава, каквато е за мен. :))) Извън рамките, които можем да докосмен с ръце :)))