Мечтаех с очите си да докосна морето
високо от кея.
И цял живот към кея пътувам.
Пропътувах пътищата отвъд мен
намерих нови пътеки,
създадох нови мечти.
Сега съм на кея,
от високо гледам морето и разбирам
колко малки сме с тела, обгърнати от самота.
Самотно концентрирали енергията в телата на кея стоим.
Много сме, но неспособни да се съедим,
фрагментирани в стотици части самота.
Самотно отделени едни от други блъскаме се в кея
сякаш сме камъни, удрящи се във вълната вода.
Пеперудено Душите ни кръжат над нас.
Кацат ни, ние ги гоним.
Гоним пеперудения полъх тишина с лека ръка,
сякаш е прах на нашата нова снага.
Златен прах посипваме по земята
и плачем колко сме дребни, самотни, слепи.
Какви сме? Каквито изберем да сме, нали?
Самотни ли сме, не сме ли?
Пак сме в тяло и пак сме ние заедно в една обща пустиня на греха.
Грях, култивиран в ума.