Нарисувай си картина XXV

Картини от рая с нозете рисувам,
щрихи в душата на ангел
по почвата без следи оставям
нося се по земята сякаш съм фея,
летя над небето
и под кея
амфибия, тяло без лице.
Игра без ходове.
Лабиринт без изход,
мост във въздуха,
мечти като чадъри над нежността.
пазят ме както Его-то от смъртта.
Силни думи от крехка Душа.
Стълбове, тънки като паяжина,
но които чувстваме като лавина,
плъзгаща се по любовта.
В любовта откривам картините от вечността.