Тихо е
утрото будя.
Нощно пенливо морето,
 в мидените черупки се пълни.
Поглеждам луната, сякаш се отразявам с поглед в нея
и пак в нищото отлитам.
Тихо е
небето заспало не чува крясъци на тюлени.
Огнено е морето,
слънцето скоро ще изгрее.
Калиакра високо се извисява,
небесата са толкова тихи, така близки до мене.
Яхвам гларус и съм при тебе,
в сънчевото море под звездите.
Тихо е,
росата покрива земята
и ходя боса по тези кристали,
събличам дрехите си,
и политам в безкрая.
Морето там долу е пълно с делфини,
ухаят на лято.
Макове и къпини има по склона.
Само ме галят,
делфините ме очакват,
сливам се с нежността,
отново съм само морска вълна.
Тишина в реалността.