Не исках в живота безмълвно следите си да оставям,
избрах да дарявам невидими дрехи на земите потънали в кървави доспехи.
Избрах да играя ролята на лошия рицар без глас,
който руши всичко старо,
за да съгради нова земя.
В тази нова земя мога да бъда когато реша:
нощем, денем, по време на сън, когато работя,
когато не съм тази, която съм.
И пак съм тук,
за да разбера колко много болка има само, за да я преглътна
някъде в сърцето си и да поканя любовта, моята любов на душата.
И пак съм лошия рицар, който с глупаците си играе, и глупакът е винаги съм аз.
Неразбран и отхвърлен от себе си,
в себе си спира от бой.
Бори се с доброто, което не вижда в света.
То съществува ли и как се нарича.
Кърваво ръцете притиска в себе си пак.
Гали метаните брони и сякаш в огън ги стапя.
И не съществуват вече,
нито тук, нито в ръцете.
Огънят превърна в любов кръвта, изцапала цял един народ.
Изцапан чувства ли чистота в сърцето си,
когато кървавите тела паднали върху земята лежат.
Илюзията коя е?
Болката или любовта
войната или уроците за една душа, преминала я...
Неописуемо далече във времето пътувам,
за да съм тук
и какво, ако мога да полетя в любовта?