Мислиш ли, че да кажеш "обичам те" на някого е достатъчно. Мислиш ли, че да бъдеш до някого е достатъчно. Мислиш ли, че щом си се родил е достатъчно, за да пребиваваш тук, в това тяло. За теб това достатъчна причина ли е. Замислял ли си се какво е отвъд, кое те провокира, кое те доведе тук и кой ти помогна живота ти тук да се случи. Защо, когато обикнеш някого сякаш забравяш за себе си. Защо, когато този някой те нарани разбираш, че съществуваш...независимо. И защо позволяваш на някой отвън да те обгърне с присъствието си. Защо забравяш, че си съвършен сам за себе си. И няма нужда да изискваш одобрение от нечии очи, различни от твоите. Минават толкова години, в които докато уж живеем спим. Забравили кои сме, но  искаме да се харесаме. А защо първо не се харесаме на самите нас. Защо ме обикнем първо себе си. Защо не позволим да сме такива, каквито искаме да сме. Защо не слушаме своя глас. Докога ще робуваме на някой? Хей, събуди се! Това време отмина. Време е да живееш. Време е да  Бъдеш! Позволи на Духът ти да те води. И когато пътят те разделя с любими хора, довери се. Раздялата е само с Илюзията. Целувам те, лека нощ!

ВЪЛК

Понякога се влюбвам във мига
и като глухарче в изгрева искря.
После, за миг, когато прецъфти
и се раздуха от вятъра...
с очи поглеждам
и сякаш съм вълк в нощта
самотен, оставил глутницата,
отделил се,
за да ближе рани, отворени
от очаквания свързани с любовта.
И докато мисли кога последно бе обичал без тъга,
кога последно затвори очи, за да посрещне изгрева с отворена Душа,
виждаше как илюзията го замъгли.
Илюзията, че домът му с глутницата е перфектен.
Но сега поема дъх,
стоейки на скалата
и сякаш с крака се вкоренява,
слива се с нея,
очите отразяват
любовта в онази синя светеща луна.
На път е да открие
спокойствието в своята душа.

СЪБУЖДАНЕ

Усещаш ли своята безграничност, мила моя? Чуваш ли своите слова, говорени от теб, от твоята най-искрена същност, от твоята вътрешна Душа.Говориш с нея сега. На земното си същество дошло тук, за да посее зърно на цялостност, на Любов, на мир, на светлина, която нежно да изчисти тази земя. След толкова войни, проливани с години кървави сълзи. Слой след слой събаряш всеки страх. Нежно обливаш земята със звезден прах. Умело даряваш с красота всяко кътче наша земя. Умело го правиш. Влагаш толкова финес, като че ли го умееш, а днес просто събуждаш това чувство на свобода, на притихналата в любов своя душа.
Бавно отваряш окото към вечността. Но толкова ярко улавяш лъча, че той те води мощно напред, през времето. Докосваш се в и сливаш се със силната струя светлина.Тогава се познаваш в образа на детето, което виждаш. И стояща в него, чувстваш как светлината изпълва твоето сегашно физическо тяло. И как бавно коригира всеки блокаж. Изпаднала сякаш в транс се оставяш на това лечение. То протича леко, и изпълва леко всеки блокирал от години тялото ти сантиметър плът, като го осветява и втечнява в чиста, свежа кръв. Сега дишаш дълбоко, за да изхвърлиш и последния блокаж с дъх. Чувстваш се сякаш си роден току що и поемаш дъх, отправяш сетивата си навън. И се събуждаш тук, сега с пречистено тяло и връзка по-силна от когато и да е с Душата ти на тази земя. Будиш се изпълнена с благодат. Събуждаш, се дъх, след дъх летиш, окрилен от личната си свобода. Свобода, че избра да си тук, въпреки всички лъжи, през които премина преди. Много ти благодаря, Велмира, че си любезна домакиня на моето истинско Аз. Вечното, изпълнено с тишина, вливаща се в теб от източника чрез теб.

Позволи да си

Сто пъти по сто, по сто, по сто, по сто,
колкото повече наплaстяваш,
толкова повече получаваш,
повече любов,
 повече светлина, повече топлина,
повече, повече, повече, повече.
Ти избираш колко от кое.
Позволи си да обичаш,
позволи си да блестиш,
позволи да се харесаш,
да се влюбиш,
да изживееш любовта.
Да бъдеш капка в росата,
да се потопиш до колене
в кална локва,
да се излегнеш на ливада
да се намокриш под дъжда.
Да светиш със сърце,
да плуваш като перце,
да се носиш в облаците.
Да си стихия, ураган,
да позволиш да изживееш Божествения план.
Да кажеш ДА на радостта,
да бъдеш лък и стрела,
огън и пепел
жар в камина
играч и играчка
воля и сила да сбъдваш.
Нежност и сраст
покровител и заземен в пръстта с единствена цел - да бъдеш във всичко, което е тази земя. Всичко, което не си позволил да си ти до сега. Да се надигнеш в калта, да разтвориш ръце и да полетиш, летиш, летиш
към Теб.
В твоето царство
ангелско, не господарско. Хиляди облаци от души, хиляди перлени светлинки сияят и цветове в жълто, бледо люляково лилаво и синьо искрят около тези облаци перлено бели. Разтваряш ръце и летиш там в простора си ти
сте всички
сме ние.
Просто позволи да си.