ВЪЛК

Понякога се влюбвам във мига
и като глухарче в изгрева искря.
После, за миг, когато прецъфти
и се раздуха от вятъра...
с очи поглеждам
и сякаш съм вълк в нощта
самотен, оставил глутницата,
отделил се,
за да ближе рани, отворени
от очаквания свързани с любовта.
И докато мисли кога последно бе обичал без тъга,
кога последно затвори очи, за да посрещне изгрева с отворена Душа,
виждаше как илюзията го замъгли.
Илюзията, че домът му с глутницата е перфектен.
Но сега поема дъх,
стоейки на скалата
и сякаш с крака се вкоренява,
слива се с нея,
очите отразяват
любовта в онази синя светеща луна.
На път е да открие
спокойствието в своята душа.