Твориш, понякога и без име

Когато допуснеш утрото на покоя
да слее енергията си с небосвода
под който се къпеш в звездни лъчи
приемаш в себе си всички несъвършено сътворени мечти
в света,
защото с приемането отваряш себе си за любовта.
А нея несъвършени творения няма.
Има творби, очакващи последен щрих,
и подпис от човека творил ги с нестихващ вик,
говорещ чрез четката с бои.
Тихичко на моменти само,
само за да реши това ли е творението,
за което дошъл е в тяло
и правилно ли е ситуирал мечтите си в личността,
тупти ли сърцето, докато четката докосва се в листа,
и вибрира ли гласа в едно с цвета на боята, която отпечатва
с ума.
Кой е, къде е?
Има ли време, в което да сътвори всички неродени в тишината мечти?