Ако можеше да избираш
би ли живял в тишина?
Не бих, защото много обичам смеха.
Ако можеше да избираш би ли  вървял в самота?
Не бих имал сили да споделя любовта.
Ако можеше да избираш би ли се родил на тази земя?
Не бих я заменил с друга, заради чувството в мен,
което винаги търся, а не откривам.
Търсиш себе си в любовта и я намираш в смеха, докато си в тяло на тази земя?
Да, и виждам, че е красива и е ангелски чиста, когато е облечена като пролет,
а после лятото в слънчогледите показва ми Бог,
и златната есен е моята майка
и бялата зима е като мой дом.
Ти си от друга земя, дошла да споделиш с мен радостта?
Да, радвам се да съм тук....
Колко много щастливи хора живеят на тази земя.
Красиви тела, красива душа, ангелски бряг на смеха.
Смееш се, на нашата слепота ли?
Само слепи чувстваме красотата
и виждаме чрез телата любовта на земята,
която чуваме как смее се с глас,
диша заедно с нас, собствените ни отровни следи
и ни закриля като деца,
и ни прощава заради нас,
защото вярва, че ще се променим. Вижда ни други.
Докато ние сме слепи да забелижим колко е нежно ранима,
и колко много любов към телата ни трансформира,
от собствения ни ежедневен боклук.
Мислиш си, че цапаш земята? Не тя не чувства това.
Тя ти вярва като дете, което се учи и знае, че когато се върнеш за хиляден път
ще си осъзнат, същия но и друг.
Колко време би могла да почака?
Колко време би ти отнела тази промяна? Ако започнеш сега?