Седя на земята,
гледам в тревата нежността на росата,
с думи от пяна с лечебна светлина измивам дъгата,
която описва върху листата,
за да изсъхнат
и блеснат с Божествена бяла светлина.
Цялата трева сега е аура от бяла светлина.
И аз седнала върху нея съм невидима фея,
която подхранва белия пламък
и той разпръсква се над света.
Бялото над земята издигам,
свързвам го с теб.
И ти си Божествен човек.
Бяла колкона тишина от любовта
на Божествената светлина.
Всички сме Божества,
само, че понякога страха от отговорността
за собствените ни дела ни прави човеци,
които грешат.
Няма как да грешиш, ако знаеш, че просто твориш.
Твориш собствения ти свят във физическия
с Божествения глас, който говори чрез теб.
И слушаш седнал в тревата как небесата рисуват
синьото небе в черната пръст.
И тя се обагря с живот, слива се със слънчевия зов
и семената трева покълнват в зелено.
Синьото е зелено и жълто.
Пак е небе тревата, ти си слънчевият лъч над росата
и аурата ти блести в нея,
защото Твореца музиката си пее в бялата светлина.
Обичаш ли се такъв, какъвто си на тази Земя?