ОЗАРА IV

С очите си в небето издигам
дантелена пелена от ароматна розова долина.
И в небето аромата на рози сливам с лотосовия цвят,
който разцъфтява чрез мен от сърцето над блатния торф,
свързани земно в неземно
блатото, съдържащо в себе си семето на лотоса и любовта
разтваряща се с аромата на роза в небето,
в което слънцето обагря се с перлено-чрвените си лъчи.
Прозрачна нежност, издигаща се като омара в пролетни хълмисти гори
сякаш света обединяват с красиви мечти,
да си закотвен в блатна пустиня и въпреки нея
да цъфтиш с ароматна следа на богиня
дошла от вечността,
за да изпита силата на любовта в тела
на толкова много божествени форми. Тяло, Ум, Дух слети в едно.
Олицетворени с душевността на момиче с приказна живинка на име Озара.
Коя е? Няма конкретна физическа форма.
Част от необятния свят е,
в теб е и в мен,
в нас,
всички, които се чувстваме част от тази красива планета,
обагрена с цветовете на розови лалета
и сини коси на морска вълна,
слънчеви  песъчинки, полепващи по морския бряг,
на който разхождам се сутрин,
докато в гората стоя притихнала в тишината
на всички аромати носещи ми едно - спомен от моето собствено същество.