Мисля, че е крайно време да спрем да се правим на хора, които се възприемат като богове. Защото ние сме частица Божествени създания, родили се в тяло, за да направят избора да променят това, което в творението виждат като несъвършено. Несъвършено е човешкото - НеБожественото в човека. Идваме, за да променим себе си и мислите си и да творим така, както бихме творили, ако бяхме у дома в чиста светлина без тела. Защо Его-любовта ни привлича така силно не зная. И защо съм пристрастена към това постоянно раждане-умиране? Защото чувството на любов, когато се създаваш в тяло е най-прекрасното чувство, което можеш да почувстваш. Може да правиш колкото искаш любов, с когото искаш, но чувството, в което ти живееш, когато се създаваш е Божествено! А когато две такива създания се слеят в любовта знаеш ли какво се случва? А когато всички взаимодействаме в такава вибрация знаеш ли какво е? И си Божествена частица от една любяща вселена и я обитаваш и я обичаш. И тази сила на любов колко много светлина донася тук, ако можеше да видиш щеше да знаеш, че сме едно голямо туптящо сърце любов.  Което обаче може да я усилва и да я чувства и да и се радва. Ето сега цял ден мога да бъда на плажа и да се радвам на вълните, нали? Божествено творение, самата любов.....И приятелю ти правиш избора да се създаваш всеки ден, да се раждаш всеки ден с ново начало. Оня ден претърпях един огромен шок, който хората бяха нанесли на природата отсичайки огромни храсти... заради пари, което е нелепо - та ние за пари ли живеем. И се въвлякох в болката им за три часа, след което обърнах цялата любов, която имам към тях и направих всичко, което мога да направя, за да останат живи и да се съхранят, докато ги спасим и възстановим. И на другата сутрин започнах отначало. Отначало живот в човешкият безотговорен свят на притежание. Много силно искам да обичам хората, много трудно ми е да обичам хора, които са Божествени частици, отричащи себе си, а издигащи в култ нещо материално тяхно илюзорно притежание. Да научих се да обичам несъвършеното в човека, та нали за това сме тук, да се приемаме такива, каквито сме..... И приемам и това, което ти не приемаш у мен. Но нали за това сме тук - да се отричаме, и после да се приемаме с огромна сила като любов любовта. И тя така се разраства нашата единност - в отричането и приемането. Докато не отречеш няма да си готов да приемеш. Така се опознаваш. И опознаваш несъвършенството, което започва да става съвършено, защото единствено в любовта си съвършен любими. Любими си, защото си! Себе си Си!