НА СЕЛО

Късно е,
вече спусна се нощта
забрави всичко,
което обеща.
Остави скъпите одежди,
счупи скъпото шишенце аромат
захвърли нощния живот
там на село
в приказна долина
има райска
Божествено красива
полупорутена къщурка
с безброй красиви лозя,
стотици разсадени ябълкови деца
черна плодородна пръст
чисто златно слънце
и зрънце надежда
видях в тях след
среднощния ми танц на дива.
Захвърлих розовата рокля,
кожените ботуши
разроших небрежно грива,
със силата на вятъра побягнах,
за да полетя
надолу през полята,
да се засиля и обвия с любовта
тази моя нова земя,
завещана от небето,
стопанисвана от дядо,
някой ден,
ще се гордееш е мен.