Сакурите най-после нацъфтяха,
спрях под тях
притаила дъх,
цветчетата падаха бавно,
едно по едно,
движени от вятъра.
Любувах се на този розов облак,
не бях закъсняла да ги видя и тази година,
да зърна прелестта за ден,
защото утре вече ще са след мен,
завързали плод,
оставили следа под тях
вълшебна розова постеля
с дъх на пролет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар