МИСЪЛТА

Потъваш в мъгла,
не чуваш гласа,
който крещи
високо скача и залагя
срещу теб
отчаяно моли,
безпомощно рови
в калта,
подава различни сигнали,
само остава да го чуеш.
Хей, заслушай се!
Чуваш ли?
А искаш ли, опитваш ли!?
Моля те, спри
и помисли.
Какво правиш ти,
защо загърбваш детското у теб
и всеки нов копнеж
ти вдъхва вяра,
в нещо, което те отчуждава
 от теб,
твоят вътрешен свят,
потънал в прах,
издишаш гняв.
Хайде, изтръскай старата греда
и нека новата треска,
която появи се,
се заглади с любовна светлина,
се заглади с истинска искра
преливаща, извираща в сърцето.
Замисли се, че красивият
нов твой свят е в теб
и всеки час прекаран с мисълта
те доближава до целта,
разкрива същността,
открива ти реалността,
но гледката е друга,
изглежда познато,
пробужда вечността,
мъничък нов човек.