Вярвам в онова,
което ми диктува съвестта
и щом обърна се към теб
мой любим доскорешен портрет
ще те харесам такъв, какъвто си.
Без промяна и напудрени мечти,
подчертани илюзии,
въображаеми герои,
и сцени в театър режисиран,
от кого ли?
Да, радвам се, че ти си режисьор,
и движиш се в света реален,
не театрален.
Където куклите са много
и това е меко казано
цирк,
но остави, всеки да се понесе
с кораба на своята мечта
и изживее пътя си
в синхрон с любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар