СЛЪНЧЕВ СТИХ

Падащ лъч,
небесна тишина
нестихваща любовна пустота
красива разперена мъгла
и кръг от ангелски сърца
докосвам те с очи, златен лъч
вплитам се в теб
с отпускащи коси
оставям вятъра да ги подреди.
Нека реят се на воля
и почувстват как
и последната прашинка
на умора се разлита
и полита назад
в обратната посока
на спускащата се струя
топлина.
Тялото остава все така
полупрозрачно в мига
на уловен слънчев лъч
и там издишаш изпаднала
в транс
молитвата е силна
идваща дълоко от сърцето
и времето се промени
внезапно застудя
задуха силен дъжд
изми, изчисти онова,
забравено от мен
ненужно в новото ми амплоа
и отлетя
и дъждът отмина.
Сега покоят ме застигна.
Обичам те мое лично царство,
бликащо от емоции
като сезони,
въплътили небесните простори.