Сякаш някога бе скала,
а оставаш безмълвен сега.
Посипани с прах мечти,
заринати със сол
стари, неизлекувани рани.
Одрана е душата,
обрана е снагата,
прибрана в кърпичка сълзата.
Сега с усмивка
се обръщаш назад,
с ирония поглеждаш преживяното
и напълно обезоражен
вървиш напред.
Няма го страха -
разбра, че е излишен.
Нямаш очаквания -
научи, че те задължават
и събарят емоцията най-накрая,
точно преди да видиш резултата.
И разбра, че това, което вибрира
на твоята вълна понякога се губи,
но щом се върне
и го уловиш отново
насладата, която носи
е неописуемо по-силна от преди.
И не го мисли,
просто отмини напред,
сякаш е първия час
от новия ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар