ВИК

Днес, сега,
когато се будя в залеза
на вечността,
докосната от тишина,
безкрайна тъмно синя
мъничка вълна
трепти у мен
спокойно удря се
и слива се с любовта
към всичко онова,
което нарисувах по пътя си
със сърцето.
И поглеждайки към теб
виждам красотата на света,
която генерирах, акумулирах
синтезирах и пречупих
в моята душа,
така, че да отразя света
такъв, какъвто е.
Красив, изпълнен със светлина
нежна топлина
вик на човечността
свежест, лъхаща от личността
малки, но безбройни тела
обединени от любовта
щастливи, че са тук сега.