Помниш ли, когато видя сбъдната си мечта
във вечността
изпълнена с покой.
Красива, тиха нежност
се надига в теб.
Нежно завладява те,
с любов изпълва те
като вода съживява те,
като слънце засиява те
измива лекичко калта,
утаила се след пороите от излишни чувства
измива всичко и оставя само
уроците научени за вечността,
свързали те с любовта,
която те заля
и погали с мекота.
Размиваш се,
губиш се,
и открояваш се
по пътя към една мечта
Няма коментари:
Публикуване на коментар